танцов пърформанс

Какво означава да си „Артист”?
За какво ни е изкуството?
Кой си ти?
Кой е човекът в гримьорната, човекът зад завесата?
Един спектакъл за цветовете на хората.
Палитра от емоции, хумор, самоирония, смях и още нещо.
Какво се случва с човек, когато достигне прагът на удобното, а трябва да направи още една крачка?
Къде поглеждаме, когато не искаме да видим?
Как се справяме с различното?
Въпроси, които не посмяхме да оставим без отговор!
Един спектакъл за невидимото!

За какво ни служи изкуството? Хората имат първо необходимост от храна, вода и светлина. Следователно можем да преживеем и без изкуство. Нашият организъм е сбор от клетки, органи и тъкани. Кое обаче ни прави различни един от друг? Коя невидима частица от нас е причината? 21 грама! Дали това е душата? За какво ни е тя? Необходима ли ни е? По-скоро не. Но ако тя ни обединява? Кара ни да усещаме! Доказва ни, че сме живи! Нали сърцето служи за това? За чувствата и емоциите. Те не са ли просто химични процеси в мозъка ни? Не. Необходимо ни е да знаем кои сме ние! Ние сме душата си! Без нея сме бледи отражения. Няма ни.
„Артист“ е театър на движението, който изследва в детайли отговорите на всеки един участник на едничък въпрос – „За какво ни е нужно Изкуството днес? Къде се намираме ние спрямо него, кои сме ние с него или без него?“

Музика, която се създава специално за този спетакъл. Дизайнер, който специално мисли заедно с всеки един от нас най-дребните детайли на своята работа. Репетиционен процес, в който всеки преживява това, което се случва с човека до него, опитва се да влезе в кожата на другия и да изрази това единствено с помощта на тялото си. Спектакъл, който тръгва от една рамка, в която всеки може да остави своя цвят и мирис, без да се страхува, че ще ощети по някакъв начин колегата си на сцената. Екип, който се създава бавно, но пък за сметка на това по всяка вероятност ще бъде дълго време заедно.

Какви са мотивите на младите хора да искат да се занимават с изкуство? Да го правят въпреки всички трудности, без всякаква финансова подкрепа, без наличието на нормални пространства за репетиции и представления, въпреки цялата ситуация в родината им, която сякаш казва – вие сте излишни! Вие не ни трябвате! Вашият глас, няма значение! Вашето желание за творчество не интересува никого! Поемайте пътя към чужбина или вегетирайте в някоя канцелария.
Добрият танцов актьор е особена порода човек. Това са обикновено хора, които още преди да са проходили нормално са стъпили на сцена – в някоя балетна или друга танцова школа, или курсове в кварталното читалище. За тези, които не се отказват, следват години на упорит, понякога и кървав труд, който не знае милост – ден след ден в залата, работа, работа, работа. Достигането на висше образование в тази област е дело наистина на малцина. И какво се случва след това – този труд, тези умения са неглижирани в нашето общество. За да изкарваш прехраната си с това, което наистина можеш, пътят към чалга клубовете или клиповете на всякакви измислени фолк певци и певици е открит.    
А за тези, които не искат? Които не желаят да предадат мечтите си, годините, прекарани в залата, уменията, които са натрупали и могат да реализират вече на сцената.
Ето, за всичко това, по някакъв начин става въпрос в този спектакъл. За съществуването на сцената и в живота – „НАПУК”.
Напук на ситуацията, на здравия разум, на недостига във всякакъв аспект. Надеждата, че стойностните идеи могат да намерят своя път и реализация днес и тук.