Хенрик Ибсен създава пиесата си „Куклен дом“ през 1879 г. в Рим и Амалфи. Премиерата е през декември 1879 г. в Кралския театър в Копенхаген. Впоследствие пиесата често се поставя като „Нора“ – по името на главната героиня.
В основата на драмата си Ибсен поставя реални събития. Прототип на Нора е  норвежко-датската писателка Лаура Килер (1849—1932), която Ибсен познава добре. Когато съпругът на Лаура се разболява от туберкулоза и е необходимо лечение на юг, тя тайно взема заем от банката. След време обаче се оказва, че няма възможност да върне дълга и в отчаянието си тя решава да даде фалшива полица, но после размисля и я унищожава. Съпругът научава за всички действия на жена си. Отначало ѝ  прощава, но под влияние на семейството и приятелите, променя отношението си и поисква развод, който бързо е оформен. Отнемат децата на Лаура и дори я обявяват за душевноболна.  Но след време съпругът помолил Лаура да се върне у дома. Тя се върнала, отново станала негова съпруга и започнала своята литературна дейност, като постепенно изплатила всички дългове...
Пиесата на Ибсен бързо се превръща и продължава да е едно от най-репертоарните произведения в световния театър. През 2001 г. ЮНЕСКО включва ръкописа на „Куклен дом“ в списъка „Паметта на света“, в който влизат най-важните документи от световното наследство.
Първата постановка на пиесата на сцената на Народния театър е със заглавие „Нора или Домът на куклата“ с режисьор на Иван Попов, а премиерата е на 1 април 1905 г. 

Тимофей Кулябин 
Тимофей Кулябин е роден през 1984 година. През 2007 г. завършва режисьорския факултет на Държавен институт за театрално изкуство в Москва в класа на О. Кудряшов. Още като студент дебютира на професионална сцена с постановката „На Невски проспект“ по Николай Гогол в Драматичния театър в Омск (2006). От 2007 г. работи в Новосибирския Академичен театър „Червения факел“, а през в 2015 г. оглавява театъра, като става най-младият главен режисьор в Русия по това време. Ръководи театър „Червения факел“ до февруари 2022 г. и през това време осъществява редица постановки, в които предлага радикални съвременни интерпретации на класическите текстове на А. Пушкин „Дама пика“ (2007) и „Онегин“ (2012), с които става лауреат на Националната театрална награда „Златна маска“. А също така „Хеда Габлер“ от Хенрик Ибсен (2012), „KILL“ (по „Коварство и любов“ от Фридрих  Шилер, 2013), „Три сестри“ от Антон Чехов (2015) – спектакъл, отличен с  Националната театрална награда „Златна маска“ и „Най-добър спектакъл“ за 2015 г. от Асоциацията на театралните критици, „Процесът“ от Франц Кафка (2016), „Деца на слънцето“ от Максим Горки (2018, лауреат на Националната театрална награда „Златна маска“), „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен (2021).
Сред постановките на Тимофей Кулябин в други театри в Русия са: „Шинел. Dress-code“ в театър „Приют на комедианта“ (Санкт Петербург, 2012), „Електра“ (2013), „Иванов“ (2016) и „Счупената делва“ (2020) в Театър на нациите (Москва). Работи също така в редица драматични театри в Европа, където е поставил спектаклите: „Livejournal“ (Руски драматичен театър, Рига, 2007), „Колимски разкази“ от Варлам Шаламов (Резиденцтеатр, Мюнхен, 2018), „Нора или Куклен дом“ от Хенрик Ибсен (Шаушпильхаус, Цюрих, 2019), „Госпожица Юлия“ от Аугуст Стриндберг и „Платонов“ от А. Чехов (Дойчес театр, Берлин, 2020 и 2022). През 2022 г. на сцената на театър „Дайлес“ в Рига поставя спектакъла „В самотата на памуковите полета“ по пиесата на Бернар-Мари Колтес с участието на Ингеборга Дапкунайте и Джон Малкович – спектакъл, който още през тази година се отправя на световно турне и може да бъде видян в много различни страни.
Първата си оперна постановка  -  „Княз Игор“ от А. Бородин, Тимофей Кулябин осъществява през 2009 г. в Новосибирския театър за опера и балет. Втората му  постановка в този театър – „Танхойзер“ на Р. Вагнер, провокира през 2014 г. политически скандал, предизвикан от църквата и представлението е свалено. Независимо от това режисьорът продължава да работи успешно на сцените на редица оперни театри като: Болшой театър (Москва), където поставя „Дон Паскуале“ на Г. Доницетти (2016) и „Русалка“ на А. Дворжак (2019), в оперния театър във Вупертал поставя „Риголето“ на Дж. Верди (2017) и „Едип-цар“ на И. Стравински (2019), а в Пражката национална опера  „Далечен звън“ от Ф. Шрекер (2022).
Във връзка с еднозначната си антивоенна позиция Тимофей Кулябин е принуден да напусне поста главен режисьор на театър „Червения факел“ и всички негови постановки, планирани за следващите години в Русия са отменени. Предстоят му постановките на „Страх и мизерия в Третия райх“ от Бертолт Брехт  (Драматичен театър Талин, Естония) и „Макбет“ от У. Шекспир (Драматичен театър Франкфурт, Франкфурт-на-Майн, Германия).