В центъра на представлението е обикновеният човек с новата зависимост от
черния екран – на смарт телефона, на компютъра. С чувство за хумор около главния
герой се завъртат едни от най-непосредствените теми на ежедневието ни. Колко
време можем да издържим, без да си погледнем телефона за съобщения? Можем ли
да излезем победители в битката с алгоритмите на мрежата? Парадоксът на селфито
и в крайна сметка един от най-щекотливите въпроси от ерата на социалните мрежи –
за кого се снимаме? Преди хората са се снимали само при важни поводи. Албумите
от едно време са запечатали важните мигове, а сега снимаме всичко и не се
връщаме повече назад, освен за да прехвърлим снимките от по-стар на по-нов
носител.
В поредица от сцени, разиграни ту на принципа на стендъп комедия, ту като
скечове, героят преминава асоциативно през различни ситуации, в които с
автоирония се разглеждат семейните и приятелските отношения пречупени през
„черния екран“.
Спектакълът завършва в точката, където е започнал на шега, но след всички
комични ситуации, завръщането към началото вече не звучи толкова забавно – да
наблюдаваме нещата, които ни се случват, през екрана на телефона е колкото
парадоксално смешно, толкова и драматично.