Спектаклите се провеждат на открито през летните месеци на 2022 г. Всеки зрител получава на място слушалки и приемник, с цел изолиране от външната среда и потапянето му в атмосферата на спектакъла.

 

Има български текстове, които със заряда си, с провокацията си, с вдъхновението си успяват да извадят определени личности или събития извън хербария на паметта, да им вдъхнат живот, да ги затвърдят като неотменно нужни на настоящето.
Един от най-големите рискове днес е залитането към апатията. Апатия към политическата ситуация, към световните събития, към събитията от България, към миналото ни, към околните, към близките, към самите нас. Апатия, която всъщност артикулира кризисна загуба на смисъл. На нея може да противостои единствено страстта. Но не плътската, а тази, която е насочена нагоре, към любовта, свободата, звездите. И има хора, които умеят да събудят повторно тази страст у другите, защото самите те са изтъкани от нея. Такива хора са Лора Каравелова и Пейо Яворов – персонажите в пиесата.
С тях тихомълком присъства и един трети персонаж – къщата им. Тази къща, която е съхранила цялата им история. И която като че ли може да ги извика отново в момент, в който са ни най-нужни.
Има места в България, върху които времето сякаш не полепва. Ежедневието тече около тях, заобикаля ги, пропуска ги; а те остават като някакви пукнатини, през които, ако се загледаш, за момент може и да мернеш нечий силует през прозореца…