Писах романа "Поразените" дълго и мъчително, защото трябваше да се потопя заедно с героите в онази не толкова далечна епоха, която родителите ни бяха преживели, но се страхуваха да говорят за нея дори и с нас, децата си.
Сега романът е адаптиран за първи път за сцена във Варна.
Това е поклон на българския театър към паметта на предците ни, пред техните обезличени съдби.
Единственото, което можем да направим за тях, е да помним, да знаем, да предаваме на другите поколения.
Паметта е може би най-важната, най-спасяващата способност на човека."

ТЕОДОРА ДИМОВА
 
"Историята, паралелът с деня, в който живеем, следите от миналото, които пренасяме, дори понякога без да го съзнаваме, белезите, които прехвърляме на тези след нас, макар и без да искаме... Раните, които остават по нас, в нас... Болките, които трябва да преодолеем... Ще имаме ли сили... Откъде ще ги намерим... Само поразените ли са поразени... Поразяват ли поразените... Докъде се простират пораженията... Кои са поразените? Тези ли, които намират смъртта? Или тези, които остават в живота за да преживеят униженията, болката, мизерията...."

СТОЯН РАДЕВ
​

​