Един стар скъперник се влюбва в младо момиче, в което се оказва, че е влюбен и синът му. Дъщерята на скъперника също е влюбена, но в млад мъж, с недоказано състояние. Възрастният създава препятствия пред любовта на младите, те трябва да ги превъзмогнат. 

Това би представлява фабулата в сбит вид, ако човек реши да чете повърхностно “Скъперникът”. Молиер, сатира на нравите, значи осмиваме лакомията и скъперничеството. Но да съдиш деструктивни човешки поведения е лесно и не особено резултатно, ако не потърсиш първопричините, които са ги породили. 

Кое превръща човек в скъперник и вманиачен материалист?

Търсейки отговор на този въпрос, препрочитайки пиесата, постепенно се осветява едно централно обстоятелство - главният персонаж Арпагон е вдовец. По думите на децата му, Клеант и Елиз, разбираме, че когато съпругата му и тяхна майка е била жива той съвсем не е бил такъв. Пред нас се появява образът на един опустошен вътрешно мъж, който е започнал да запълва празнината от загубата с външни, материални придобивки. Изпаднал е от обичта, станал е жесток, желаещ да вземе, но не и да даде. Изведнъж той се влюбва в едно младо и добродетелно момиче - на хоризонта проблясва шанс за трансформация, възвръщане на човешкото лице. Проблемът е, че синът му е влюбен в същото момиче и чувствата са взаимни. На всичкото отгоре и дъщеря му е влюбена и нейният любим, но безпаричен Валер работи усърдно да спечели бъдещата благословия на Арпагон, скрит зад маската на верен негов служител. Категорични в собствените си чувства, отричащи валидността на чуждите, членовете на семейството влизат в конфликт.

Така се заплита една колкото комична, толкова и трагична поредица от сблъсъци и препятствия, които влюбените трябва да преодолеят, за да бъдат с любимия човек. 

Един спектакъл за нуждата от любов и зависимостта от парите.
Денислав Янев
Режисьор