Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех.

За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ , в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на Ернст Теодор Амадеус Хофман .  Хофман е немски писател, композитор, диригент, музикален критик и  художник. Всестранно надарен, до края на живота, си той се възприема предимно като композитор. Творчеството му е причислено от културните историци към късния романтизъм. Съвременниците на Хофман, между които Шилер и Хайне, се отнасят пренебрежително към неговите творби. Едва след неговата смърт интереса към произведенията му се възражда.

 Либрето на „Лешникотрошачката" на пръв поглед представлява една интересна приказка: Навън е красива зима. Деца играят и правят снежен човек. В дома на Маша големите довършват Коледната украса. Първите гости пристигат и елхата грейва с невероятна красота. Маша и Федя танцуват весело около нея и си играят със своите кукли. Гостите също танцуват, заедно с децата.

Маша търси сред гостите Дроселмайер, за да види какъв подарък й е направил. Най-накрая Дроселмайер пристига заедно с помощниците си. Те внасят в дома много подаръци, изработени за Коледната нощ. Облечен в пелерина Дроселмайер, който е вълшебник, показва пред гостите танци на далечни и екзотични народи.

Веднага след това вълшебникът смайва присъстващите с новото си изобретение - играчка- войник, с която се чупят лешници. Всички деца са влюбени във войника. Изведнъж играчката се поврежда. Маша се натъжава и моли Дроселмайер да я поправи. След като вълшебникът удовлетворява желанието й, тя  играе весели танци с Лешникотрошачката. Накрая заспива уморена в едно кресло. Сънува зли сили, които искат да откраднат любимата й кукла. Маша започва да се бори с Черната кралица. На помощ й се притичва не друг, а Лешникотрошачката. Въпреки съпротивата, магьосницата пленява Лешникотрошачката.

Момичето страда много и моли Дроселмайер за помощ. Двамата се пренасят в царството на тъмните сили. Наоколо всичко е сковано с лед, но добрият вълшебник успява да прогони магьосниците. Изведнъж Лешникотрошачката се превръща в красив принц. Маша и принцът се влюбват. Луната става лодка и ги пренася в царството на цветята. Там всички са щастливи и танцуват весели танци. Нощта постепенно си отива. Маша се събужда и прегръща своята любима кукла Лешникотрошачката.

В годините, когато пише гениалната си музика за балетите „Лебедово езеро", „Спящата красавица", „Лешникотрошачката", оперите „Евгений Онегин", „Дама пика" и многото си симфонии, Чайковски / 1840 - 1893 / има нещастен личен живот. През 1866 година той е назначен за професор по теория и хармония в Московската консерватория. На този пост композиторът остава до 1878 г. Причината да се отдръпне от преподавателска работа е богатата вдовица - баронеса Надежда  фон Мек. Чайковски и баронесата си кореспондират цели 13 години. Надежда обожава музиката на композитора. Тя има едно предложение към него. Дава му ежегодна рента от 6000 рубли, за да може маестрото да твори спокойно. Условието й е двамата да не се виждат никога. Геният и меценатката се срещат само два пъти, но се държат като непознати.

Веднъж Чайковски съобщава на баронесата, че има намерение да се жени. Певицата Антонина Милюкова му пише писмо, че е влюбена в него. Чайковски е стреснат и едновременно с това поласкан. Въпреки всичко той не обръща внимание на младата дама. Антонина обаче е влюбена и решава да постигне своето. Тя пише второ писмо на знаменития музикант и го моли да не бъде равнодушен. Пьотър Илич се досеща,че баронесата може да спре издръжката му, ако той реши да се ожени. Накрая сключва брак, но Надежда фон Мек изведнъж го забравя. Чайковски прави изповед пред баронесата. „Моята съпруга- съобщава й той, направи всичко възможно, за да ми угоди. Жилището ни е уютно. Всичко е чисто, ново и хубаво. Но аз с ненавист и със злоба гледам на това."

Надежда съветва маестрото да свиква със съпругата си. В този момент Чайковски е близо до мисълта за самоубийство. Той нарича без повод жена си натрапница. Така композиторът се разделя с Милюкова, но не се развежда. Антонина е съкрушена от мъка и постъпва в клиника за душевно болни. Там тя прекарва остатъка от живота си.

Благодарение на усилията на Надежда фон Мек Чайковски преживява ужаса да бъде женен. Пред своята благодетелка той споделя: „След раздялата аз най-накрая разбирам, че нищо не е така безсмислено, както да се правиш на това, което не си. Сега аз не само живея, но и работя. Зная,че Вие нямате нужда да Ви благодаря непрекъснато. Искам обаче да Ви кажа,че на Вас дължа всичко, всичко. Аз безкрайно Ви обичам. Ваш П.Чайковски".

Надежда фон Мек надживява гениалния композитор само с три месеца. Тя е погребана в гробището на Новоалексеевския манастир в Москва. Днес това гробище не съществува - върху него минава магистрала. Никой не знае също така къде е погребана официалната съпруга на Чайковски.

Княз Феликс Юсупов, граф Сумарков - Елстон - младши / 1887 - 1967 /, един от видните представители на руската аристокрация, пише своите спомени в изгнание. От Лондон и Париж, където живее, той изтъква,че иска да запознае западния свят с руските гении. Князът дава солидна сума от своето богатство, за да се поставя години наред по Коледа , във Великобритания и във Франция, „Лешникотрошачката". Княз Юсупов е и убиецът на мужика Распутин, но в историята на руския балет той се запомня като благодетел.

„Няма друг гений като Чайковски, изтъква в спомените си княза. Аз мога и трябва да бъда винаги на страната на неговите велики произведения".

„Лешникотрошачката" е феномен, който се играе с огромен успех от своето създаване и тя е  една от тези творби, които князът прославя до края на живота си.