Иван Вазов е определил своята пиеса  като „глума“, стар израз за шега, закачка, виц. Когато е писал „Двубой“, Вазов вече е имал ореола на народен поет, така че е знаел много добре кое е драма, кое трагедия и кое комедия. Тук очевидно е искал да погледне с лекота на банална интрига като съперничеството между двама мъже за една жена, макар че зад сюжета стои конкретна случка от живота на тогавашния столичен хайлайф.
 
Разказваме историята такава, каквато Вазов я е написал, но по начина, по който ние я виждаме. Правим го с обич и нежност към героите. Те са добри и може би трябва да добавя тъжни хора. Тъжни не в смисъл, че тъгуват, а тъжни, подобно героите на Георги Господинов, които търсят да споделят тъгата си, за да се измъкнат от нея. Нашите главни действащи лица са млади хора - адвокат, писател, доктор и артистка. Изпаднали в някакви глупави ситуации, в които самите те не вярват, те не са глупави, просто са попаднали там, където не им е мястото. Всъщност те са хора за обичане и ние им съчувстваме, че не успяват да освободят своя човешки потенциал.

Стоян Радев Ге. К. – режисьор