Двуезичен спектакъл на „Метеор“
режисьор: Ани Васева
текст: Ани Васева, Боян Манчев, с включени фрагменти от Е.Т.А. Хофман
превод от немски на български: Страшимир Джамджиев, Теодор Берберов, Нина Чилиянска
превод от български на немски: Елвира Борман
езиков педагог по немски език: Венцислава Дикова
апарати: Стефан Дончев
музика: Кристиан Алексиев
костюми: Ани Васева, Теодора Бамбикова, Борислав Борисов
фотография: Зафер Галибов
В представлението са използвани илюстрации на Любен Зидаров и музикални композиции от Е.Т.А. Хофман.
с участието на: Леонид Йовчев и Стефан Милков
и гласовете на: Карин Мюллер Стефанов, Анет Хардеген, Дирк Сислак, Кристиан Алексиев и Венцислава Дикова
Спектакълът е посветен на живота и творчеството на Хофман. На красивото и грозното, на техниката и поезията, на романтичесите бесове.
Хофман е писател на това, което трябва да е, а не на това, което е.
Творчеството на Хофман е белязало цялата фантастична литература от деветнайсти век насам – от Гогол и Балзак, през Достоевски, Едгар Алан По и Бодлер, до Кафка, Томас Ман, Булгаков и съвременната фантастична литература като цяло. Сюжети от негови книги са в основата на множество музикални произведения, като сред най-известните са “Крайслериана” на Шуман, „Лешникотрошачката“ на Чайковски, “Хофманови приказки” на Офенбах и „Копелия“ на Лео Делиб. Съвременните български читатели познават Хофман през изданието на „Котаракът Мур“ („Отечествен фронт“, 1973), двата тома „Избрани творби“ („Народна култура“, 1987) и книжката с прекрасните, странни илюстрации на Любен Зидаров – „Хофманови приказки“, съдържаща четири произведения на Хофман („Лешникотрошачката“, „Златната делва“, „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ и „Царската годеница“) и др .
Е.Т.А. Хофман е странна и необичайна фигура. Необичайна за историята на литературата като цяло, но и за собственото си време и за литературното течение, към което принадлежи. Ако повечето от големите романтически автори – Байрон, Шели, Блейк, Колридж, Пушкин, Лермонтов, Новалис, Тик – се обръщат към фантастичното като към сюблимен заместител на реалността, то Хофман изобретява нова форма на фантастичното: гротескно, смешно, смесващо всекидневната реалност с екцентричен въображаем свят, но не по-малко извънредно и най-важното – не по-малко вълнуващо и желано. Фантастичното при Хофман е парадоксално и необяснимо. То събира в едно противоречащи си, често взаимоизключващи се явления. Авторът никъде не си прави труда да обясни на любезния читател как се съчетават тези несъчетаеми елементи - подход, който по-късно става централен за творчеството на Гогол, който в разказа си „Нос“ никъде не подсказва на читателя как носът носи шинел, ходи, говори, влиза в църква и заема служба. Механичното занимава Хофман като неорганично подобие на органиката, което е по-интересно, занимателно и ценно от органиката – автоматите и куклите при Хофман са виртуозно изработени, но стряскат с грубостта и ритмичността си, разкриваща ги като нежива, заплашителна природа. Те са и плашещи и прекрасни. Обикновени животни при Хофман почти не се появяват – хофмановите животни са магьосници, философи или дори хора – архивариусът Линдхорст от „Златната делва“ е саламандър, а дъщеря му Серпантина е змия (разбира се, не става ясно как всички общуват с Линдхорст като с човек и то на важна служба или как студентът Анселмус е влюбен в змия). Патосът и помпозността на Хофмановите съвременници липсват в неговите творби, но затова пък последните въвеждат иронична нагласа, характерна за модерния алиениран свят: ирония, която ще открием по-късно при Гогол и Достоевски, при По и Бодлер.
Изходната хипотеза на работата ни, на която се основава и творческият ни интерес към Хофман, е именно хипотеза върху фантастичното. Според нас истинската хофманомания, която косвено продължава и до днес, не може да бъде обяснена без “ефекта Хофман”: ефектът на дестабилизиране на реалното, на извличането на свръхреалното от самата структура на баналната ежедневна тъкан на реалното. “Ефектът Хофман” предшества и обуславя модерната психологизация на изкуството, както и появата на самата психоанализа. Емблематичните съвременни жанрове на психологическия трилър и научната фантастика се намират под знака на Хофман. Интересува ни преобръщането на романтическия мит за автора, както и въвеждането на алтернативна идея за творчество и опит за създаване на действителност, не по-малко трагични от романтическите, но отказващи се от парадната самогероизация.
Значимостта на Хофмановото творчество за модерния театър в това отношение е ключова. Не само балетът, оперетата и операта на XIX в. се оказват задължени на Хофман; някои от революционните театрални режисьори от началото на XX в. са директно вдъхновени от неговото творчество. Таиров поставя Хофмановата "Принцеса Брамбила”, Хофман влияе и на Всеволод Мейерхолд, измежду чиито любими автори е. Този интерес прави възможна хипотезата за връзка между метода на биомеханиката на Мейерхолд и автоматите на Хофман, както и на Фройдовата идея за автоматизма на несъзнаваното, експлоатирана художествено от сюрреализма.
- - -
Представлението е осъществено с любезното съдействие на Гьоте-Институт, България.
Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община.
Екипът на спектакъла благодари за съдействието на Alarma Punk Jazz, галерия «Етюд» и «Ха-ха-ха Импро Театър», "Проект А" и Евгения Атанасова.
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Креди Арте
Билети за Театър Възраждане