Постановката е едно явление на българско-бОлгарското изкуство.Аз лично познавам Коляда,че даже съжали,че е толкова добър.Но,Коляда не е нещото,което направи тази пиеса.Чудесната режисура на Ана Батева,прави също постановката да бъде по начина Бродуей,както и уникалната (ама наистина- УНИКАЛНАТА) роля на моята любима актриса-Василена Винченцо,от която я обикнах,през началото на Декември,когато я даваха по Черешката на тортата,с пуйката. Васил Дуев,също не играе зле. Той е уникален режисьор,като гледах Самотни персонажи.
Към постановката,нямам и една забележка.Но,имам забележка за програмата на ТР Сфумато. ВИЕ МЪЧИТЕ АКТЬОРИТЕ КАТО БАГ-Е-РИ!!!!!! ПОЧТИ ВСЕКИ ПЪТ ДОКАТО, ДАВАТ КОКОШКА,ТРЯБВА КОКОШКА ДА Е ОТ 21 ЧАСА,А ИВАНКА КУРВОАЗИЕ В 19 ЧАСА,И ИМАЙТЕ ПРЕДВИД АКТЬОРИТЕ НЕ СИ ПОЧИВАТ.И ВАСИЛ ДУЕВ,И ВАСИЛЕНА ВИНЧЕНЦО ИГРАЯТ В ИВАНКАТА И ПОСЛЕ ОТИВАТ ДА ИГРАЯТ КОКОШКА.ЗАЩО НЕ НАПРАВИТЕ ТАКА,ЧЕ НА ПЪРВИЯТ ДЕН ДА БЪДЕ ИВАНКАТА,А НА СЛЕДВАШИЯТ КОКОШКА!!!!!!МЪЧИТЕ ГИ АКТЬОРИТЕ!!!! М-Ъ-Ч-И-Т-Е-Г-И!!!!
Извинявайте за обидните думи.
Ахилеас Хапсалис.
9:27 , 14-ти Февуари.

Уникална пиеса... Уникална.... Какво да се каже, Чехов е!

За някои наистина това представление трябва да се спести. Не всички го оценяват. От коментара на господин Бижев се вижда ясно, че това представление има предостатъчно публика. Развита, интелигентна и вярна. Който иска, да си спести нервите, щом не може да разговаря със спектакъл по Николай Коляда. Наистина Хорхе Букай е по-малко изнервящ.

Спестете си времето, парите и нервите!

Героят е въплътил образа на шута и като такъв, той трябва да постигне своето задание. В случая, героинята бива подвластна на тази фалшива власт. Това е така, защото тя е безпътница, неможеща да отстоява собствената си личност и решава да бъде вярваща на пътя, който може да предложи шута. Тя е несъзнаваща пезпътница, докато шутът действа съвсем съзнателно. Шутът получава своето, а героинята получава път от безпътника. Йдейно разделената втора част разкрива как героинята е поела по пътя, а шутът пък как не иска да поеме отговорност за човека, на който е дал път. Това е така, защото шутът в случая е изправен пред огледалния си образ, в който вижда безсмислието. Накрая шутът дори унива от това, че трябва да се справи със себе си и се нарича в огледалото кокошка, но пък кокошката му вдъхва онзи ентусиазъм, който самия той й бе вдъхвал. Нейното заклеймяване на останалите, изразено в недоволство, показва съвсем образа на фалшивия Аз, зароден и живеещ от вярата, която тя самата е придала на онова, което шутът й е разяснявал. Кокошката е тази, която вярва, защото няма Аз, а шутът е този, който вярва, че чрез маската ще постига винаги целите си. Накрая, когато е свалил маската шутът и се вижда дявола, героинята е още кокошката., но точно тук шутът е заставен от собственото си Аз...

Много луд, смешен и завладяващ спектакъл. Бих го гледала отново и отново!