Древна, зловеща и красива приказка за справедливостта и любовта.
Съдбата на две принцеси - едната се бори, другата се подчинява, но и двете няма да избегнат проклятието, тегнещо върху рода им.
Един почтен и справедлив владетел, който вярва, че ще изведе града си от хаоса и бедността със силата на правото - тъй както той го разбира.
Защо се случва така, че всички те искат най-доброто за близките си и за държавата, а предизвикват само нещастия и катастрофи?
Легенда за страст и почтеност, останали живи през хилядолетията, и за моралните дилеми на властта и честта.
Съдбата на Тива и на Едиповия род ще се реши в един-едничък ден.

Из АНТИГОНА
 

Съдбата си играе с градовете.
С едната си ръка ги надарява,
а с другата наказва. Изтерзани
от смърт и от предателства, от битки
и от греховни кървави победи,
тиванците строят наново Тива.

Едип града издигна и съсипа,
а после сам очите си избоде,
и сам, със дъщеря си Антигона,
сломен, от всички други изоставен,
прогонен, страшен, до смъртта си скита.

Остави във наследство власт и срам,
и двама сина – да делят престола.
След него Полиник и Етеокъл
въвлякоха града в борба за трона.
Към родното си място, озверен,
забравил уважение и вярност,
поведе Полиник могъщи войни,
за да убие и измести брат си.

Понеже грозно двамата загинаха
в един ден от взаимните си удари,
опозорени от братоубийството,
Креон остана да владее царството
поради кръвното си родство с мъртвите.
И днес градът се люшка като кораб,
захвърлен без посока във морето.
Креон е сам, наследството му – тежко:
обезкървена от войни държава,
и хора без морал, но със надежди.

Едничката му сила е законът
във битка за града – срещу Съдбата.