Гледах САЛОМЕ на 27.02.2018 и мога смело да заявя, че съм изключително впечатлена от видяното, постановката е силно провокативна, неконвенционална, наситена с много символи и безупречна актьорска игра. Разбира се, не е за всеки вкус, но в крайна сметка това е смисълът на изкуството - да породи емоция.

Павлина С., искрено благодаря за този наистина детайлен анализ на постановката. Не съм я гледал, но е чудесно разнообразие, че Вие сте отдели толкова от времето си за да коментирате всичките детайли, които са довели до това да не харесате пиесата. Не знам дали на мен няма да ми хареса. Обаче знам, че анализът Ви е много интелигентно поднесен. Благодаря Ви за него.

Най-добрият спектакъл, правен в последните години. Перфектен за времето си. Не е за хора на които им се гледа това, което са гледали цял живот.

'Често посещавам ,,Българска армия, но това ми дойде в повече Много децибели за нищо добре че актьорите се стараят Безумието е пълно

Перверзен прочит на Саломе от Оскар Уайлд. Искрено се надявам с тази постановка Военният театър да е стигнал дъното! И да се оттласне от него!

Гледах тази така рекламирана постановка. За съжаление останах изключително разочарована...
Идеите, които са използване са твърде иновативни и непривични за текста на Оскар Уайлд. Бих казала, че опитът на Диана Добрева за вмъкване на съвременни и политически насочени мотиви, се оказа неуспешен. Без съмнение предаде мъките на Йоан Кръстител на публиката!

Снощи (30.03.2017) бях на постановката. Отидох без особени очаквания. От години наред, Театър Българска Армия е място, което редовно посещавам и тъй като вече съм гледала повечето от постановките, отивам на всяка премиера, уверена в това, че постановката ще е добра. Ще започна с позитивите при Саломе - изключителна сценография, Нина Пашова надмина всичко, което съм гледала до момента. Музиката също беше много въздействаща, подбрана чудесно, а това, че в повечето време се свиреше на живо (а може би и през цялото), беше доста впечатляващо. Светлините, костюмите, музиката - чудесни. Жалко само, че бяха в това представление. Първите 10 минути бяха добри. Представянето на образа на Саломе, историята за това, как Йоан е стигнал до това място, кой и къде го държи затворен... Саломе, пленителката, превръщаща мъжете в роби с поглед, готови да направят всичо за нейн поглед или усмивка. Агонията от безсилието да се противопоставят на желанията и... Добре. До момента в който гостите на пира ( пратеници на Цезар) дойдоха. Там настъпи хаос. Превод от български на италиански по микрофона. Не се изслушват. Турски, руски, песни в стил - поздрав от Мерлин Монро към президента за рождения му ден. Хаос. Хората се споглеждаха в публиката, неразбиращи какво става. За пръв път видях, по средата на постановката, хора да стават от местата си и да си тръгват. Аз бях шокирана. Хора се превръщаха в кучета, гонега се и се убиваха, Йоан се надигаше като демон и му дава микрофон за да се чува какво говори, един от пратениците на Цезар говореше на микрофона все едно съобщава кога пристига влакът от Бургас... просто беше толкова гадно, че чак смешно в един момент. И пак песни на английски, голи хора, кръв, крилата на ангела на смъртта, танци със знамена, в които Саломе изглеждаше като момиче от Формула 1. И вече му се виждаше края. Започна увещаването Саломе на да иска от Ирод главата на Йоан. Бях облекчена, че брилянтният Милен Миланов ще пооправи нещата. И там беше адски дълго, ненужно, агонично дълго. Накрая вече се чуваха възгласи от публиката - просто му отрежете главата и да се свършва. Горгоната пък също беше като канела в мусака. Излезе пеейки и посече с микрофона Йоан. Беше безумно. Постановката беше объркана, хаотична, неясна, претрупана, недоизпипана. Беше нещо, което повече никога не искам да виждам, а всеки срещнат горещо приканвам да си смени билета за друга постановка, ако си е взел - а ако не е , да не си взима никога. Надявам се да я свалят от сцена, тя е нещо, което този велик театър не бива да си позволява.