Чакаме в топлината и мрака на утробата да се родим.
Чакаме да пораснем, за да можем да сбъднем мечтите си.
Чакаме да намерим истинската и единствена любов.
Чакаме да успеем в кариерата.
Чакаме да построим огнището около което да отгледаме децата си и да им внушим нашите недочакани мечти.
Чакаме ги да пораснат.
Чакаме отново да сме свободни.
Чакаме да сме щастливи.
Чакаме да сме зрели и самостоятелни.
И чакаме, и чакаме...
И докато чакаме и чакаме идва онова което се преструваме, че никой неочаква...
Това, което винаги ни изненадва...
И после...
Чакаме да се срещнат и комбинират правилните гени за да се заченем.

В стила на танцовия театър  спектакълът ни поставя в ситуацията на принудителното чакане, в която  човек общува с хора, не по свой избор и от това произлизат абсурдни комични ситуации. „ Чакалнята” е пиеса за „интимността” или по-точно за „изгубената интимност” . Знакови и свръхизвестни музикални хитове на Стравински, Прокофиев, Хачатурян и пр. се съчетават плавно с хореография, която не ги отрича, но ги интерпретира по особено провокативен  начин, който произтича от ясното усещане за реалността. Фаталното „днес” е преобърнало всичко – класическите хитове звучат различно в акустиката на съвременността.  Оригиналните и изненадващи постановъчни решения и неочакваните съпоставки на тяло и пространство, на музика и образ, на образ и смисъл са силно провокативни и дори предизвикателни, без да напускат рамката на деликатността.