Не случайно след Бай Ганьо, Големанов е най-популярният български литературен герой, който предизвиква не само смях, но и възмущение. Той е олицетворение на вманиачения кандидат за министерско кресло. Той е карикатура на необузданите амбиции за власт, пари и слава. Той е въплъщение на всички пороци, присъщи на съвременните държавни мъже.

В пиесата един от най-популярните български драматурзи - Ст. Л. Костов ни показва няколко дни от живота на един добър човечец, който става хитър и лукав, когато разбира че има вероятност да го изберат за министър. Губи чувството си за мярка и разкрива своята глупост, лицемерие, скъперничество и грандомания. В пиесата авторът постига интересен парадокс, като го превръща от един стълб на държавната машина - в неин изобличител. Когато героят се чувства огорчен и неоценен от своята партия, Големанов започва да критикува дори парламентаризма и демокрацията, срамните пазарлъци, морала и честта на управляващите. Майсторската разработка на всички образи държат действието в рамките на едно завидно единство между жизнена и художествена правда.

Над всичко разбира се в тази забележителна комедия стои самият Големанов. С него и с цялото си произведение Ст. Л. Костов осмива така саркастично нашето политическо общество, както малцина български писатели са успели да го направят през годините. С критичния си патос и ярки, колоритни образи, със стегнатата си композиция и лаконичен диалог, пиесата Големанов остава най-ценното завоевание на нашата сатирична литература за всички времена.