„Приятели мои, явно, между мен и хората действително съществува някаква бездна! Аз имам само един чифт уши и нищо друго – просто така съм създаден! Ето, например, в Моцартовата погребална музика аз чувам присъствието на бога и точно от тридесет и четвъртия до четиридесет и четвъртия такт. За повечето хора Той не съществува , те не го чуват. Всички около мен се вълнуват от големи дела, за човешките права! А аз мога да се развълнувам само от няколко тона, от няколко изсвирени ноти. Другите се борят за свободата на човечеството, а моята мечта е робството: да бъда обсебен, да бъда на разположение, дори да бъда изтощен единствено и само от музиката, от абсолютната музика. Но точно от това бях лишен, и то по всички линии. Е, щом е така, на мен ми е все едно! Щом не мога да бъда Моцарт, не желая да бъда нищо друго!...”
Монолог на Салиери /Питър Шафър/