„Бащата” на Аугуст Стриндберг разкрива преди всичко взаимоотношенията между мъжа и жената. Не само като социални и битови в един обществено-исторически контекст, но и в чисто биологичен смисъл. Ако е истина, че произхождаме от маймуните, нека поне мъжът и жената да са от два различни вида.
Основната тема на творбата е детето и властта над него. В жестоката борба за надмощие жената сипва в ухото на мъжа отрова, поставяйки под съмнение неговото бащинство, което го кара да полудее. Днес, имайки предвид категоричното доказване на бащинството чрез ДНК-тест, тази драма е излишна, но времето, в което твори Стриндберг е друго.

Детето вярва, че е дете на своя баща и в този смисъл всички ние вярваме, че сме чеда на нашия Отец, на нашия творец Бог. НО ВЯРВА ЛИ САМИЯТ БОГ, ЧЕ СМЕ НЕГОВИ ДЕЦА?”