АЛБЕНА СЕ ЗАВЪРНА У ДОМА
Няма по -подходящо място за Йовковата "Албена" от ДТ "Йордан Йовков" Добрич. Широките простори на Добруджа са декорите на най-българската драма. Драма, която се родее с такива гениални световни образци като "Ромео и Жулиета", "Отело", "Кармен" и много други пиеси излъчващи любовната трагедия, като раздиращо сценично действие- Албена носи нещо и от Настася Филиповна от "Идиот" на Ф. Достоевски. Но дори и да изредим още пиеси и героини българската Албена се вписва ярко и неповторимо в световната драматургия. Тя носи греха, любовта, красотата, достойнството, престъплението и наказанието на истинската драматична героиня. Не случайно всяка актриса мечтае да изгради този неповторим образ. В българският театър има изключителни постановки- образци през годините на миналия век. През началото на този век българският театър не само че не се отказва от тази велика драма, не само че не я обяви за остаряла , а сякаш тя се прероди в не по - малко от 20 постановки за около 10 години на професионална сцена. Синебирския, Куцар, Нягул, Албена и селото са вплетени в невероятно експресивна драматургия. В моята трактовка отделям по-голямо внимание , да не кажа даже, че възлагам основна роля на СЕЛОТО . Във връзка с неизбежната обвързаност на всеки човек с обществото и нуждата от тази обвързаност за съществуването на индивида един от персонажите на Жан Пол Сартър казва "Адът, това са другите". Това в пълна сила се отнася за "Албена" на Йордан Йовков. Аз не оправдавам и не обвинявам никого, но поставям СЕЛОТО зад спусъка на зареденото оръжие, то да е подстрекателят, то да е обвинителят, съдът, палачът и дори оплаквачът. Това "убийство" е дело на всички , то е подготвяно още от влизането на Христос в Йерусалим, през неговото разпъване на кръста, през милионите "разпни го" и "осанна" до нашата Албена и нашия Нягул. У дома, в добричкия театър Албена ще бъде посрещната от най-верните си зрители! Дано!