„...Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу... Но когато тя се намери между двете стени от хора и дигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице - от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше. Грешна беше тая жена, но беше хубава... И в тая тишина, в тия няколко мига стана чудо, обърнаха се и най-коравите сърца, жалост и доброта светна в очите на мъже и на жени.
- Мари, Албено, мари, дъще - проплака женски глас, - какво направи, Албено!
 - Ах, Албено, Албено!... Мнозина вече плачеха. А Албена вървеше все тъй спокойно скръбна, все тъй хубава.
- Прощавайте! - извика тя на всички. - Млада съм, сгреших. Прощавайте!
Захълцаха хора и се стълпиха към нея. Жените наваляха най-много към нея, а стражарите ги връщаха. Тогава нейде отзад, гневен и разтреперан, се чу гласът на дяда Влася:
-    Момчета, дръжте, не я давайте. Какво е селото без Албена!”

Този спектакъл ще Ви докосне, ще го съпреживеете, ще ви накара да надникнете в своята душа, за да откриете, че там има и грях, и падение, и прошка, и доброта, и жертвена обич...!