Стилиян Петров пръв откри за мен българския театър с неговия неповторим стил. През 2007 за първи път пристигнах в София – помня нощния влак от Равда, откъдето пътувах за представлението в Театър “199”, помня чувството на благодарност, което възникна в мен след представлението - и към актьорите, и към режисьора, и към публиката

Пиесите ми са близки по духа си на шарадите на ранните гръцки философи. Надявам се, че на Стилиян и на актьорите им е било интересно да разгадават пиесата “Фотоапарати”.

С благодарност, Пьотр Гладилин

В началото на новото хилядолетие гледах в московския Театър на Пьотр Фоменко “Нощна пеперуда” – пиесата на Пьотр Гладилин за войника с ранима поетична душа и страст към театъра, който загива в забравеното от Бога поделение. Няколко години след това ме поканиха от Театър “199” да преведа “Другият човек” на Гладилин. Тогава се запознах с автора - драматург, който създава игрови ситуации и модели като предпоставка за плътни и не/обикновени сценични образи. Режисьор на спектакъла бе Стилиян Петров - по негова инициатива се залових с превода на “Фотоапарати”. Това е странна  и непредвидима до самия край пиеса, в която светът е единна зона в разширяващата се вселена с нейните мистични тайни и неизследвани възможности. Изследването на тези възможности започна още по време на репетиционния период, а сега към него се включва и публиката!

На добър час, Майя Праматарова

Сред постановките на Пьотр Гладилин в Бьлгария

2007 - “Другият човек”, реж. Стилиян Петров, Театър “199”, София

2008 - “Излезе ангел от мъглата”, реж. Михаил Събев, Музикално-драматичен театър “К. Кисимов”, В. Търново

2012 - “Нощна пеперуда”, реж. Явор Гърдев, Народен театър “Иван Вазов”, София

2014 - “Фотоапарати”, реж. Стилиян Петров, Камерен театър “Възраждане”, София