Тази пиеса се вглежда във феномена на забравата, в играта на раздвоение не само в изкуството, но и в политиката. В нея се преплитат приказни мотиви и митологеми, гротеска, фарс, политическа сатира. В парадоксалния свят на този динамичен и ироничен текст нещата непрестанно менят идентичността си - къде е границата между Министъра и неговата Дясна ръка, между Атьора и Робин Худ; кое е изиграно и кое наистина; какво остава в паметта и какво е изличено, какво се случва с парите, с решенията, с обещанията... Интимният живот и животът на множеството преповтарят абсурдната си логика.

Характерна е динамичността на театралния разказ, резките обрати на действието, силното присъствие на мотива на играта, иронията, черния хумор, изобилието от мистификации, персонажи-двойници. Диалогът е кратък, действен, афористичен, понякога прекъсван от монологични пасажи. Част от персонажите са щрихирани в едри и ярки линии, други са разработени с поглед към многообразното им и противоречиво разкриване в хода на действието.

РЕЖИСЬОРСКИ БЕЛЕЖКИ от Тея Сугарева

В пиесата „Робин” виждам историята на едно болно от неизлечима болест общество, в което феноменът на забравата е само резултат от разрушителните житейски практики, които всички в крайна сметка приемаме. Повратната точка в живота ни е моментът, в който правим компромис, отказвайки се от своите цели, стремежи и разбирания, защото така е по-удобно за съществуване. Представлението „Робин” провижда феномена на забравата като територия за изследване на метаморфозата, която превръща човека от живеещ в просто съществуващ. То задава въпроси като – Можем ли да продължим нататък, заблуждавайки се, че това е нормално? В какво се превръща живота на забравилия себе си човек?

Пиесата среща персонажи, страдащи в различна степен от тази болест. В тези срещи процесът на метаморфозата се разкрива в социален, политически и интимен аспект. Групата на младите ще бъде основният фокус на търсенията ни. Въпреки привидния си стремеж за еманципация, те винаги се оказват в позиция на зависимост от предходното поколение, от власт-имащите или от своите създатели. В тези условия те неизбежно започват да попиват познатия модел на подмолничене, корупция, двуличие и в резултат техният потенциал бива асимилиран от масата, потънала в забрава.