Комична оперета в три действия от Йохан Щраус II

Либрето Карл Хафнер и Рихард Жене

По фарса на Ю. Р. Бенедикт „Затворът” и водевила на Анри Мейак и Людовик Алеви „Полунощният бал”

История на създаването

Премиерата на „Прилепът” се състои на 5 април 1874 година във Виенския „Театер ан–дер–Вин” и оттогава се превръща в неизменна част от оперетния репертоар. На 21 ноември същата година творбата бива поставена в Ню Йоркския „Бауъри тиътър”, а две години по-късно, на 18 декември 1976-а – и в „Алахамбра тиътър” в Лондон – на английски език и със силно адаптиран от Хамилтън Кларк музикален текст. Лондонската примиера на „Прилепът” на оргинален език е едва през 1895 година в кралската опера „Ковънт Гардън”.

 Съдържание

 Първо действие

Домът на Айзенщайн

Под прозореца на къщата на Айзенщайн влюбеният студент по музика Алфред пее серенада. Прочувствената му песен обаче бива чута единствено от прислужницата Адела, чийто присмех разочарова влюбения.  Тя чете писмо от своята сестра Ида. Ида кани Адела да присъства на бала у прочутия меценат княз Орловски. Адела е във възторг – тя отдавна мечтае да стане актриса, а князът е известен с покровителственото си отношение към театралното изкуство. В това време влиза Розалинда. Прислужницата тутакси прави скръбна физиономия – възможно ли е тази вечер да отсъства, понеже любимата й леля е тежко болна?…  Розалинда се съгласява.

Появява се разяреният Айзенщайн, придружен от адвоката Блинд. Благодарение на бездарността на последния Айзенщайн е изгубил съдебен процес и сега му се налага да прекара осем дни в затвора. След развихрилият се помежду им истински ураган от обвинения и обяснения адвокатът си тръгва. Адела съобщава, че е дошъл нотариусът Фалке, приятел на Айзенщайн, с покана за бала у княз Орловски. Според Фалке, очертавала се грандиозна веселба. Нотариусът предлага на Айзенщайн да каже на Розалинда, че отива в затвора, а всъщност да стори това на сутринта –  след бала. Айзенщайн се съгласява. С престорена печал той се сбогува с жена си и излиза. Веднага след него излиза и Адела.

Розалинда остава сама у дома. Внезапно обаче се появява Алфред. Той е дошъл, за да й засвидетелства още веднъж своята любов. В самия разгар на обясненията му пристига директорът на затвора Франк – да прибере осъдения Айзенщайн. Виждайки Розалинда насаме с Алфред, Франк взима последния за Айзенщайн. За да не компрометира Розалинда, Алфред се преструва на Айзенщайн и заедно с Франк се отправя към затворническата килия.

Второ действие

Зала в двореца на княз Орловски

Гостите пеят и танцуват. Но домакина – милионерът княз Орловски, скучае. Отдавна вече нищо не е в състояние да го развесели. Фалке обаче обещава тази вечер да устрои такова развлечение, което даже у княза да извика усмивка. Появяват се Адела и Ида. Фалке представя Адела на присъстващите като Олга, знаменита руска актриса. Новодошлият Айзенщайн пък нотариусът обявява за френския маркиз Ренар. Ала Айзенщайн мигновено изпада в доста глупаво положение, заявявайки, че „руската театрална звезда” всъщност е собствената му слугиня. Князът и всички присъстващи са повече от възмутени от подобно твърдение. Пристигналият на бала директор на затвора Франк Фалке представя като френския рицар Шагрен. За капак Фалке е подготвил на гостите още една изненада – мистериозна унгарска графиня, която ще дойде маскирана.

Появява се и самата графиня. Това всъщност е Розалинда, която също е получила от Фалке покана за бала, придружена с унгарски костюм. Когато й представят Айзенщайн, Адела и Франк с измислени имена, Розалинда е възмутена, но с нищо не показва това. Айзенщайн незабавно се обяснява в любов на прелестната непозната. Розалинда обаче отказва да свали маската си. По време на любовното tête-á- tête предрешената млада жена получава за спомен от собствения си съпруг скъп часовник, който по-късно би могла да използва като доказателство за неговата невярност. За да докаже, че действително е унгарка, Розалинда танцува унгарски чардаш. Айзенщайн, опиянен от новата си любовна авантюра, решава да развесели гостите с пикантна случка от живота на нотариуса Фалке: след миналогодишния маскен бал в операта последния така безпаметно се напил, че даже не бил в състояние да ходи; тогава Айзенщайн го оставил да спи във фонтана на централния градски площад. Най-смешно било, когато на другата сутрин облеченият в костюм на прилеп Фалке се събудил в самия център на града – подигравките на всички минувачи го съпътствали по целия му позорен път към дома. Анекдотът на Айзенщайн чуват княз Орловски и самият Фалке. Сега вече ви е ясна целта на моите действия тази вечер, казва Фалке, – това е отмъщение за твърде унизителната прилепска случка. В това време балът върви към своя край. На разотиване гостите заедно пеят песен.

Трето действие

В затвора

Покоят на затворническият надзирател Фрош нарушава единствено Алфред, който в своята килия с пълно гърло пее арии от различни опери. С настъпването на утрото се връща Франк, който разпитва надзирателя как е минала нощта в затвора. Внезапно се появяват Ида и Адела. Те продължават да разиграват Франк, давайки си вид, че го смятат за французин. Адела, претендираща да е руска актриса, демонстрира своето изкуство. Малко след това, чувайки, че някой идва, директорът на затвора скрива двете сестри в една от килиите. Дошлият всъщност е Айзенщайн, когото Франк счита за маркиз Ренар. На свой ред Айзенщайн също продължава да възприема Франк като рицаря Шагрен.

В затвора пристига адвокатът Блинд. Той се е сдобил с преразглеждане на предишното решение на съда, което постановява Айзенщайн да бъде освободен. Надзирателят Фрош пуска Алфред от килията. Появява се Розалинда. Между нея и Айзенщайн се заформя бурна препирня. На Айзенщайн му се налага да обясни по каква причина Алфред се е оказал в затвора вместо него. В отговор Розалинда показва на мъжа си часовника, подарен от самия него на тайнствената унгарка. Айзенщайн е уличен в невярност. Франк освобождава от килията Ида и Адела. Появяват се и княз Орловски и Фалке. Князът обещава на Адела да подпомогне дебютът й като актриса и благодари на Фалке – от дълго време не се е веселил тъй от сърце, като сега. Нотариусът Фалке също е доволен – отмъщението за унижението с прилепа е успешно – Айзенщайн е представен на свой ред в образа на глупак пред цялото общество. Розалинда прощава на мъжа си. Всички заедно пеят финална песен.