Съдържание

Париж. Мансарда. Студът сковава у Рудолф и Марсел дори обикновено горещите им творчески пориви. Впрочем, обитатели на мансардата са: великият поет Рудолф, великият художник Марсел, великият музикант Шонар и не по-малко великият философ Колин, за които обаче е неизвестно кога съдбата ще бъде достатъчно благосклонна към тях, за да извиси величието им. Това, което със сигурност се знае, е че в тая мансарда никога няма пари и винаги има живително чувство за хумор. Бохемски живот! Какво ли ще донесе всеки следващ ден… Но… От всяка критична ситуация има изход. Няма с какво да се затопли стаята? Почти пламва спор чии идеи са “по-подходящо жарки” – тези на поета или тези на художника? Материалното въплъщение на поетичните идеи се оказва по-достойно за жертвения път. Ръкописът на последната драма за миг се обезсмъртява, изгаряйки в името на живота. За пръв и последен път пиесата се поставя в… печката. На тая пълна с тъжно веселие сцена става свидетел току-що влезлият Колин. Неговото философско целомъдрие е в унисон с настроението в стаята. Той приветства озарения – в буквален смисъл – от светлина автор. Приятна компания, макар че…няма нищо за по–осезаема подкрепа…Но винаги е възможен щастлив случай! Излишно е да се размишлява над това, откъде в мансардата се появяват храна, вино, дърва. Напразно Шонар се опитва да обясни. Всичко е толкова съблазнително, че никой не го слуша. Едва ли обяснението би било заслужено признатото му майсторство на музикант. Не. Обаче приятелите са спасени! А наемът? Възможно е хазяинът да дойде. Ами да дойде пък–ще го надхитрят. Ще го подведат да разказва за стари любовни похождения и когато се впусне в пикантни подробности, “възмутени” ще го отпратят. Както и правят.
Бъдни вечер е. Престъпно е веселбата да се прекъсне. Тогава? В Латинския квартал, в любимото на студентите кафене! Нищо не може да спре бохемите! В последния момент Рудолф обаче се сеща, че не е довършил статията си за утрешния вестник. С уговорката, че няма да се бави, Марсел, Шонар и Колин излизат и го оставят да работи. Но никой не знае кога ще го споходи съдбовен миг… На вратата плахо се почуква. Оказва се непозната, красива девойка. Молбата й е да й услужат с огън, за да запали угасналата свещ, която държи в ръце. След неочакван пристъп на слабост тяси тръгва… ала съдбата е упорита. Почти незабавно девойката се връща – изгубила е ключа си. От въздушното течение свещите угасват. Трудно се търси ключ в полумрака… Впрочем на плененият от чистотата и наивността на красивата Мими Рудолф внезапно му става ясно, че няма да намерят ключа… Озовали се в безвремието на непонятното докосване на любовта, две човешки съдбисе преплитат.

Празнично украсеният площад пред кафенето на Момюс. Студенти, деца, продавачи, весели подвиквания, подаръци, суматоха – пъстра картина, кипяща от настроение. Водовъртежът на празника е всепоглъщащ. Тук са и Рудолф и Мими, Марсел, Шонар, Колин…Верни на първоначалнта си идея и в превъзходно настроение, петимата са се настанили около една маса в кафенето и весело се шегуват. Рудолф представя Мими на приятелите си и от този миг нататък те са вече и нейни приятели. Вниманието на всички присъстващи бива привлечено от влизането на странна двойка – млада девойка и важен на вид господин на достолепна възраст. Това са небезизвестната, шармантна кокетка Мюзета, възлюблената на Марсел, с когото обаче в момента са скарани, и богатият й ухажор Алсиндор, комуто обаче никак не се нрави да бъдат в такова просто заведение. Но Мюзета неслучайно е дошла тъкмо в кафенето Момюс. Девойката е планирала да срещне тук своя любим. За да го накара да ревнува, тя твърде дръзко и невъздържано флиртува със стария си кавалер. Марсел обаче се прави, че не я вижда. Нито капризите й, нитодори чупенето на чинии не успяваданакара художника дададе вид, че я е забелязал. Суетният Алсиндор пък изпада в ужас от държанието на дамата си. Внезапно Мюзета силно извиква от болка, от което Алсиндор се стряска, а Марсел инстинктивно скача да види какво й е станало. Находчивото момиче казва, че я стиска обувката и че Алсиндор незабавно трябва да й купичифт нови обувки. Със зле прикрито неудоволствие достопочтеният кавалер се запътва да изпълни поръчката. Марсел и Мюзета се сдобряват и тя се присъединява към останалите от компанията. Оказва се обаче, че бохемите са си позволили да хапнат и пийнат повече, отколкото позволяват авоарите на Шонар. Това доста ги разтревожва; ала Мюзета заявява на келнера,че цялата сметка ще бъде платена от нейния кавалер. Това възвръща проповдигнатото им настроение и, развеселени, четиримата приятели заедно с Мими и Мюзета се смесват с тълпата. Алсиндор се връща – само за да се убеди, че всичко се заплаща… в това число и сметката на бохемската компания.

В ранно февруарско утро Марсел рисува фирмата на една кръчма край митнически пост в парижко предградие. Приел е работата срещу храна и квартира. Внезапно идва Мими – да се посъветва с Марсел. Отношенията между нея и Рудолф доста са се влошили. Мими разказва на художника, че приятелят й се държи грубо,хока я за щяло и нещяло, а в същото време неистово я ревнува. Но в този момент се задава самият Рудолф и Мими трябва да се скрие. Младият поет на свой ред разкрива на Марсел какво го терзае. Става ясно, че Мими е тежко болна и не знае това, а животът й с него е нещастен, понеже е беден и му е невъзможнода й осигури условията, от които в това си състояние тя се нуждае; с една дума, според Рудолф любовта погубва Мими, затова и за нейно добро той иска да се разделят. Така скритата Мими научава страшната истина. Риданията й я издават и тя трябва да се покаже. Обхванат от страшно разкаяние, Рудолф напразно се мъчи да я утеши – сега вече Мими е тази, която настоява за раздяла. В това време пристига развеселената Мюзета. Досега тя се е забавлявала в компанията на клиенти на кръчмата. Марсел, вбесен, я упреква за нейното лекомислие и двамата се скарват отново.

В парижката си мансарда Рудолф и Марсел напразно се опитват да работят. Макар да не го признават, и двамата са погълнати от мисълта за своите любими. Идват Шонар и Колин и всички сядат на скромен обяд. С шеги се опитват да разведрят напрегнатата атмосфера – преструват се, че осолената риба е пъстърва, а водата – шампанско. В това време се появява силно разтревожената Мюзета. Тя води със себе си и Мими, но нещастното момиче е толкова зле, че дори не е в състояние да изкачи стълбите. Приятелите веднага се втурват, донасят болната Мими на ръце и я слагат да легне. Девойката се нуждае от лекар и лекарства – обаче за това трябват пари. Мюзета сваля обеците си и праща Марсел да ги продаде, а с парите да купи маншон, за да стоплят премръзналите ръце на Мими. Колин, който няма нищо друго, освен хубавото си палто, също решава да се раздели с него. Всички вкупом излизат, за да търсят помощ. Останали сами, Рудолф и Мими отново изживяват прекрасните мигове на първата се среща, на страстната си любов. Те пак са щастливи, но за кратко. Внезапно Мими започва да се задъхва. Обезумелият от тревога Рудолф започва да вика за помощ. В този момент приятелите се връщат с лекарства, а Марсел носи и мечтания маншон. Мими слага маншона и, блажено усмихната, се отпуска.
Рудолф си мисли, че е заспала, но девойката всъщност тихо е издъхнала. Смущението по лицата на приятелите му разкрива на Рудолф жестоката истина. Той безутешно заридава над безжизненото тяло на своята любима…