• Либрето Антонио Гисланцопи

Първо действие
Първа картина. Зала в двореца на фараона

Върховният жрец Рамфис съобщава на Радамес за неизбежната война с Етиопия. Богинята Изида е посочила на жреца кой военачалник трябва да поведе египетските войски срещу етиопците и сега отива да го съобщи на фараона. Радамес се надява, че богинята е посочила именно него. Той е влюбен в етиопската робиня Аида и се надява след като победи да може да я освободи.
Пристига дъщерята на фараона – Амнерис. Тя отдавна е влюбена в Радамес, но съмненията ѝ, че той е влюбен в друга, не я напускат. В залата влиза и Аида. Виждайки смущението, обхванало Радамес, Амнерис разбира, че робинята Аида е нейната съперница. Фанфари обявяват влизането на фараона. С него влиза също жрецът Рамфис, последван от жреците и военачалниците. Вестителят съобщава тревожната вест: етиопците вече нахлуват в египетските земи, предвождани лично от царя им Амонасро. Фараонът и Рамфис са категорични: трябва да се даде отпор и незабавно да се започне война. Изида действително е определила Радамес за военачалник. Всички го изпращат, призовавайки го да се завърне победител. Аида е объркана. Победата на нейния любим Радамес би означавала разгром за нейния баща и народ.
 
Втора картина. В храма.

Върховната жрица се моли за победа на египтяните. На тържествена церемония Радамес е официално определен за предводител на войските и ритуално му е връчен меча.

Второ действие
Трета картина. В покоите на Амнерис.

Радамес вече е победил и Амнерис заедно със своите робини се подготвя за неговото посрещане. Тя все още е обхваната от съмнения относно чувствата между Радамес и Аида. Пристига Аида, и Амнерис казва на всички да излязат. Амнерис бързо се уверява в чувствата на Аида към Радамес, след като я излъгва, че той е загинал в битката. Сега Амнерис разгневена заявява, че тя самата обича Радамес и започва да планира отмъщение. Фанфари известяват завръщането на победителите, а Аида се моли на боговете да ѝ помогнат.

Четвърта картина. Площад пред портите на град Тива.

Народът посреща триумфално Радамес и предвожданите от него войски. Амнерис окичва Радамес с лавров венец. Въведени са група пленници, сред които Аида разпознава и своя баща – царят на етиопците Амонасро, който тихо ѝ казва да не го предава. Амонасро се представя като помощник на царя, който е загинал в боя. Той моли за милост към пленниците, тъй като днес съдбата е била неблагосклонна към тях, но утре това може да се случи и с египтяните. Жреците настояват за смърт, но Радамес също поисква пощада – след като е загинал царят Амонасро, за победените вече няма никаква надежда. Фараонът се съгласява и дава на победителя Радамес за награда ръката на Амнерис, като му обещава в наследство и престола на Египет. Радамес и Аида са сломени от това решение. Народът отново прославя победителя Радамес.

Трето действие
Пета картина. Край брега на река Нил, до храма на Изида.

Амнерис трябва да прекара нощта преди сватбата с Радамес в храма на Изида, където я отвежда жрецът Рамфис.
Аида пристига, за да се срещне за последен път с Радамес, но в този момент пристига баща ѝ Амонасро. Неговата молба е Аида да научи от Радамес откъде ще минат египетските войски, но тя отказва. Разгневен, Амонасро я проклина, казвайки, че тя вече не е негова дъщеря, а е само една робиня на фараоните. След голяма вътрешна борба, Аида се съгласява. Пристига Радамес, а Амонасро се скрива зад една скала, за да подслуша разговора им. Аида умолява Радамес да избягат заедно и да бъдат щастливи в неговата родина. След дълги колебания той приема. Предлагайки ѝ маршрут за бягство, Радамес съобщава на Аида прохода, по който ще минат египетските войски. Чувайки това, в същия момент се появява Амонасро и разкрива самоличността си. Радамес разбира какво е направил неволно, но в този момент Амнерис и Рамфис излизат от храма. Виждайки Радамес с враговете Аида и Амонасро, както и радостта на Амонасро, те го обявяват за предател и повикват стражата. Радамес обаче хвърля оръжието си и се предава доброволно.

Четвърто действие
Шеста картина. Зала в храма на правосъдието.

Амнерис казва на стражите да доведат Радамес. Тя му предлага да отрече всички обвинения, за да бъде спасен, но той не се съгласява, защото макар и неволно, той е предал родината си. Радамес е щастлив, че Аида е успяла да се спаси и е жива. Той е отведен в подземието, където е подложен на съд от Рамфис и жреците. Радамес изслушва мълчаливо обвиненията им, но отказва да отговори. Присъдата на жреците е смърт, при това зазидан и погребан жив. Амнерис проклина жестоките жреци и се обвинява, че тя сама е хвърлила Радамес в ръцете им.

Макар и зазидан жив и очакващ смъртта, Радамес не спира да мисли за своята любима Аида. Той вярва, че тя е далеч и вече е в безопасност. Неочаквано тя излиза от тъмния ъгъл на подземието. Аида се е скрила там, след като е....

Седма картина. Във вътрешността на храма, под който се намира подземието-гробница.

... научила за страшната присъда, за да умре заедно с Радамес. Не след дълго тя умира в ръцете на Радамес, а горе в храма, над гробницата, Амнерис се моли на богинята Изида, плачейки.

История на създаването

Противно на разпространеното и наложено мнение, че „Аида“ е написана по пръчка на Исмаил Паша за откриването на Суецкия канал, това не е така. Всъщност Исмаил Паша поръчва на Верди да напише химн срещу възнаграждение за откриването на Канала, но той отказва. Но приема да напише „Аида“ за откриването на новия оперен театър в Кайро. Той обаче е открит най-напред с „Риголето“ на 1 ноември 1869 г.

Първото изпълнение на „Аида“ действително е в същия театър, но се състои две години по-късно – на 24 декември 1871 г. с огромен успех. Диригент е Джовани Ботезини, а в главните роли са: Аида – Антониета Поцони; Радамес – Пиетро Монджини; Амнерис – Елеонора Гроси; Рамфис – Паоло Медини; Цар – Томазо Коста; Амонасро – Франческо Щелер.

Първото европейско изпълнение на „Аида“ се състои по-малко от два месеца по-късно – на 8 февруари 1872 г. в Миланската скала. Тогава в главните роли са: Аида – Тереза Столц; Радамес – Джузепе Фанчели; Амнерис – Мария Уалдман; Рамфис – Ормондо Маини; Цар – Париде Паволери; Амонасро – Франческо Пандолфини. Успехът в „Ла Скала“ също е огромен. Верди се покланя над 30 пъти пред френетичната публика. „Аида“ се превръща в една от най-популярните и поставяни опери в света и това остава така и до днес.

Първото изпълнение в България на „Аида“ се състои през 1914 г. от Оперната дружба. Диригент е Тодор Хаджиев, режисьор – Драгомир Казаков.

В Русенска опера „Аида“ е поставена за първи път на 20 декември 1959 г. Диригент е Ромео Райчев, режисьор – Йон Рънзеску от операта в Букурещ; художници са Роланд Лауб и Лидия Йованеску, хореограф е Асен Манолов а хормайстор – Николай Николаев.

В Русенска опера „Аида“ е поставена за първи път на 20 декември 1959 г. Диригент е Ромео Райчев, режисьор – Йон Рънзеску от операта в Букурещ; художници са Роланд Лауб и Лидия Йованеску, хореограф е Асен Манолов а хормайстор – Николай Николаев.