„Елхата” е една приказка за празника. За това в какво сме превърнали днес празниците и как - вместо повод за радост, те често пъти се превръщат в една голяма тегоба. За съжаление, ние възрастните претоварваме празниците с нашето консуматорско отношение и влагаме в тях какви ли приготовления, свързани много повече с материалното, отколкото с празничното. Така става и в тази пиеса за муминтролите - едни същества, които не знаят какво е Коледа, никога не са преживявали такова нещо, тъй като обикновен спят зимен сън през зимата. Този път обаче муминтролите са събудени от паниката, обхванала цялото общество наоколо – всички търчат, купуват, приготвят разни неща, цари истерия. И муминтролите решават, че Коледа е нещо много страшно, нещо заплашително и започват да мислят как да се спасят от нея. Накрая разбират, че всъщност Коледа е нещо хубаво, че на Коледа трябва да направиш нещо хубаво за другия. Затова муминтролите даряват всичките си неща на едни малки животинки и така стигат до истинския смисъл на празника.

Идеята е да не бъдем назидателни и да разиграем историята по възможно най-естествения начин. Всичко тръгва от група тийнейджъри, които играят на нова електронна игра по интернет, но изведнъж интернет връзката прекъсва. Докато всички се чудят какво да правят, едно от момчетата донася смешни носове, маски и други забавни аксесоари, каквито се използват по маскарадните партита. Тийнейджърите решават да изиграят играта на живо и така откриват себе си в героите. Вместо виртуално, те изживяват приключението реално и така сами стигат до идеята на пиесата. По време на играта те страхотно се забавляват, като използват всички предмети наоколо за всичко, каквото им дойде наум и на този игрови принцип впрягат въображението си в осъществяване на собствените си идеи. Оказва се, че това е далеч по-интересно, отколкото когато следват схемите, заложени в електронните игри от въображението на някой друг.