Човешката воля е свободна , но човешките действия зависят от обстоятелствата. Това е съвременна дилема разгърната в тази творба сътворена от Хамлет. Това е историята на осем момчета и едно момиче, история на едно цяло поколение в годините на неговата младост. Хамлет е дете на новото време, студент борещ се срещу старите норми на родителите, изпълнен с неразбиране и непоносимост към тях. „Сюжетът Хамлет” е вечна история за разминаването в отношенията „бащи – деца”, за несъгласието с едно вече остаряло и изхабено поколение. Това е история за масовото заболяване – проказа на поколенческите, обществените,  междуличностните и семейните връзки. Светът в „сюжета Хамлет” се разпада, загнива, но кой ли го интересува, когато има толкова забавления -  шумни, възбуждащи и опианяващи съзнанието?

Съзнанията са изпаднали в меланхолия – тези на Хамлет и поколението му. Те са обгърнати и засмукани от унижение и безволие – силно заразно и страшно заболяване на духа. Достигат  състояние на резигниране, но то е метод на оцеляване, бягство от натрапения живот, от Дания, от невъзможността да издържиш в реалността и желание да заживееш в мечтите. А на края и бягство към Смъртта. Меланхолията е проклятие върху живота на едно цяло поколение. Младите са като бягащи кучета.

Престъплението променя ли взаимоотношенията на хората?

„Сюжетът Хамлет” е завещано пътуване към  Смъртта. Студентът Хамлет е в центъра на този сюжет. Той е оставен на собствените си вътрешни цености. Себепознанието вече не е просто морално качество, а по-скоро помощник в оцеляването. Той се старае да постигне образа на Хамлет-машината, сееща смърт и справедливост. Родовото завещание и невъзможността да го избегнеш са основания за Хамлет-машината. Но той ги използва като трамплин към своята „лудост”. Тя е същевременно защитен механизъм и постепенно се превръща в негова втора природа. Тя черпи енергия от скръбта му, после го презарежда отново, оставя го да си поеме дъх, да наблюдава и да се отчайва. Така Хамлет се превръща в чудовище, в безпощадна машина за изтребление.

      Изтребление предсказано при влизането на театъра в театъра – „жест на своеобразно саморазобличение”, чрез героите, които гледат този „театър в театъра”, ние гледаме това разобличение, гледаме всички „ужасии и непристойности”, които то ни показва – кръвосмешение, лудост и много трупове. Към тази игра се прибавят елементите, характерни за увлeченията в театърa от 50-те години  на 20 век – берлинското кабаре и епичния разказ на Азиатския театър.

      Играта на героите, необходима за „Сюжета Хамлет” е съставена от страстите, подбуждани от желанието за отмъщение, отчуждението от поучителното и всичко е потопено и обгърнато в меланхолия.

За написването на тази програма са използвани текст и цитати от проф. Красимир Спасов.