Да се провикнеш от покрива  

Ако Рей Бредбъри отдавна ни е „сплашил” с „ 451 0  по Фаренхайт” какво  се случва след флирта на книгите и огъня, Сл.Мрожек с „ Кланица” очертава една подобна реалност: срещата на изкуството с „касапщината” в живота също е необратимо жестока. Изкуството няма шанс да оцелее, ако Кланиците и Касапите мощно все повече завладяват територии. Изкуството е Голгота, но за кого  и защо? Идеята -„ да живееш, вярвайки в Спасението  чрез изкуство” отдавна  е укротила в утробата си до смърт  сигурно милони вярващи. Но тази идея е жива  и неукротимо продължава да упоява, да дава енергия и да издига нови олтари. Системата отглежда постепенно и трайно тъпоумието като лека болка за съществование,  животът бързо покрива различието в релефа на ежеднeвието  и еднаквостта става непреодолима мода. „Да съм  в общото, да съм неуязвим, да имам удоволствието на деня, да имам най-голямата свобода-да съм капчица от безличието –работа, свободно време и още нещо ,не помня какво…” - колко познато и топличко звучи, гали душичката отвътре. Шансът да си различен те обрича на страдание. Матрицата изхвърля различните. Само най-  издръжливите издържат-казва Славомир Мрожек . Младият цигулар в „Кланица” иска да стигне като Фауст до Истината на битието.И сам се жертва , за да разбере, да  докосне  тайната. Изкуството като опозиция на живота винаги дава шанс да се качиш, ако не на камбанария, то поне на покрива на старата дядова къща, да се изправиш прав на керемидите и да се провикнеш…

Николай Ламбрев-Михайловски

Проектът се реализира със съдействието на Полски институт – София. Изпълнителен продуцент Фондация Интер - Култура