Една от темите, които ме вълнуват, е как живеем. Какво всъщност е животът?
Може би банални на пръв поглед въпроси…
Още от най – ранна възраст, човек се вкопчва. Най – напред несъзнателно, в последствие съвсем съзнателно и целенасочено, се вкопчва и започва да придобива. Така минават годините и човекът си живее със самодоволство и утеха от придобитото. Но идва ден, когато сякаш се събужда и проглежда.
Минало е много време и той разбира, че докато е придобивал, всъщност е губел.
Какво ли? Ами при всеки е различно: едни губят мечтите, идеите, копнежите, други губят ценности, надежда, страст, борбеност, убеждения. Трети пък категорично решават, че нищо нямало смисъл. Но ето, че се ражда едно детe и то трябва да живее, и то ще живее, и изведнъж, видиш ли, изведнъж всички видяха смисъла. Ето го там, диша, плаче, спи, храни се, желае, смее се, расте, търси, опознава, бори се... Живее.
Камен Донев