Пиесата е написана през 2008 г., а премиерата й е на 8 май 2010 г. в Люблянския градски театър

Текстът на Симона Семенич без романтика и разкрасяване ни въвежда във времето на детството. В игрите на пет момченца, които веднъж седмично се срещат в запустяла къща, получаваме непосредствена и точна картина на семейния живот на всеки от тях, както и по-широка представа за обществените реалности. Блаж, Юрий, Денис, Вид и Крищоф са на по десет и единайсет години и техният свят е светът на компютърните игри, плейстейшън и телевизията. Докато се правят на супергерои като Супермен и Спайдърмен, разиграват и различни обществени роли и отношения (мъж -жена, дете - възрастни, хомосексуален - хетеросексуален, привърженици на харе кришна - католици...), през които се отваря полето на неусетното насилие. Изпълнението на пет възрастни актриси на сцената е предназначено за възрастната публика, отговорна за поддържането и насърчаването на обществения контекст, в който петте момченца живеят.
Симона Семенич е двукратна носителка на най-голямата словенска награда за драматургия - Грумовата награда: през 2009 година за „Пет момченца" и през 2010 за „24 часа".
 
За текста
 
Пиесата „5момченца.si" няма класическа структура, състояща се от завръзка, кулминация, развръзка и определено послание, вместо това зрителят усеща едно самоцелно и от нищо възникнало насилие без причина и обяснение и си задава въпроса за обществената конструкция на детството, насилието и половата определеност, които са толкова обичайни понятия, че върху тях се замисляме изключително рядко.
Творбата съвсем не ни предлага романтическа представа за невинното детство, според която детето живее в някакъв трансцендентен свят на радост извън времето и пространството,   напълно   откъснат  от  проблематичността  и  разделеността  на обществото. Точно обратното, детето и детската игра са представени като онази главна структурна точка, в която децата преживяват и разиграват обществените противоречия и конфликти, също и някои основни, често травматични парадокси на всекидневния човешки бит. По този начин детето се разкрива в светлината на неговата обществена положеност и в езиково-материалната практика на неговото време и пространство, както и като член на обществото, доминирано от реда и дискурса на мнозинството.
 
За представлението
 
В центъра на постановката е играта: пет момченца в непрекъснато движение и шеметно сменящи се социални роли: превъплъщения на уж, демонстрация на властовия инстинкт, извращението и насилието. Необремененото детско съзнание, „сканирало" света, в който живее и демонстриращо го в неговия уродлив и предупреждаващ вид. Шокиращо самопризнание за кошмара на съвременното общество, обзето от агресия, подмяна и пошлост. И на този фон - отрезвяващия звън на камбана като глас свише, който ни връща в отхвърлената от нас самите ценностна система, възможна единствено в страха от наказание след разкриването на тайните ни, в страха от наказание, в страха...