Текстът на пиесата „Ричард III" е отпечатан за първи път анонимно през 1597 г. в т. нар. „кварто" (малко по размер) издание, а година по-късно – като трагедия, излязла изпод перото на Уилям Шекспир. При отпечатването на известното Първо фолио със съчиненията на Шекспир през 1623 г. трагедията е причислена към неговите исторически драми – четвърта поред от тетралогията „Хенри VI". Сюжетът й обхваща последните години от борбата за английския престол в средата на петнайсети век, популярна като Войната на розите заради изображенията на гербовете на воюващите родове – Йорк и Ланкастър, съответно с бяла и с червена роза.

Не е известно дали Ричард III е притежавал физическите недъзи, с които е изобразен в пиесата на Шекспир, или те са плод на въображението и отношението на автора. Истината е, че бъдещият крал не може да прости на брат си Едуард, който поема короната, и решава да си отмъсти. Погубва голяма част от членовете на кралската фамилия и убива собствените си братя, за да си разчисти пътя към властта.
По време на управлението на Ричард III неговият доверен Бъкингам организира неуспешно въстание, с което да върне трона на законния престолонаследник Ричмонд. Около две години след коронясването си Ричард е убит в битката при Босуърт. По време на сражението, в резултат на което Ричард ІІІ губи короната, той загубва коня си. Оттам и крилатата реплика: „Заменям кралство за кон!" Ричард е последният крал, убит при сражение.

Режисьорът представя работата си като балканска „Шекспир чорба" – колаж от класическата драматургия и свободната интерпретация на елементи от пиесата, типична за режисурата на Теди Москов. През призмата на забавлението и очарованието тя повежда зрителя към сериозните теми за деспотичната власт, цинизма, погазването на закона, на морала, на семейството.