Иван Несторов

Ivan Nestorov

Дата на раждане: 22.10.1933

Иван Христов Несторов е роден на 22.10.1933 г. в Павел баня – актьор.

Завършва актьорско майсторство при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1960 г. Същата година дебютира в ролята на Богдан във „Всяка есенна вечер” от Ив. Пейчев в ДТ – Силистра. Работи в Драматичните театри в Силистра, Добрич и Народен театър за младежта.

Театрални роли: Гуидо („Херцогинята на Падуа” – О. Уайлд), АБ („Дамоклев меч” – Н. Хикмет), Васил („Усилие” – Н. Русев), Капитан Браво („Почивка в Арко Ирис” – Д. Димов), Васил („Изпити” – Др. Асенов), Капитан Контев („Завръщане към бъдещето” – К. Георгиев), Чарлз Форчайлд („Човекът си е човек” – Б. Брехт), Тригорин („Чайка” – А. П. Чехов), Петручио („Укротяване на опърничавата” – У. Шекспир), Дон Силвестър („Светът е малък” – Ив. Радоев), Граф Орсини („Амадеус” – П. Шафър), Майор („Параграф 22” – Д. Хелър), Мистър Бъмбъл („Оливър” – Л. Барт), Ангел („Магия’ 82” – Б. Папазов), Карски („Мръсни ръце” – Ж.-П. Сартър), Панталоне („Любовта към трите портокала” – К. Гоци), Фортинбрас („Аз, Фортинбрас” – Я. Гловацки), Мавродий („Разкош от мизерия” – Р. Младенов), Началник на полицията („Случайната смърт на един анархист” – Д. Фо), Грейбик („Амадеус” – П. Шафър), Дядото („Копче за сън” – В. Петров), Телегин („Вуйчо Ваньо” – А. П. Чехов), „Сибир” от Феликс Митерер – моноспектакъл и др.

Кино и телевизионни роли: Диверсант („Петимата от „Моби Дик” – 1970, реж. Гр. Островски, Т. Стоянов),  Чобана, Кантонерът Пешо („Герловска история” – 1971, „Като белязани атоми” – 1979реж. Гр. Островски), Йордан („Кръгове на обичта” – 1972, реж. К. Илинчев), Шампионът („Автостоп” – 1972, реж. Н. Петков), Боян („Игрек 17” – 1973, реж. В. Цанков), Председателят на комисията, Хирург („Самодивско хоро” – 1976, „Дунав мост” реж. Ив. Андонов), Фридман („Допълнение към закона за защита на държавата” – 1976, реж. Л. Стайков), Вергил Димов („Ударът” – 1981, реж. Б. Шаралиев), Началникът („Игра с огъня” – 1982, реж. Р. Йончева), Съпругът на Екатерина („Петък вечер” – 1987, реж. Л. Кирков), Матака („Вечери в Антимовския хан” – 1988, реж. П. Павлов), Приятелят от Америка Мони („Закъсняло пълнолуние” – 1996, реж. Е. Захариев) и др.

Иван Несторов е роден и израства в гр. Павел баня. За първи път се докосва до театъра в казанлъшкото читалище „Искра”, където активно се развива художествена самодейност. Така магията на сценичното изкуство го пленява и съвсем естествено Несторов се явява на изпитите по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Първоначално е приет в класа на Стефан Сърчаджиев, но тъй като се налага да отбие военната си служба, при завръщането си в Театралното висше училище попада в класа на проф. Боян Дановски. След дипломирането си е изпратен по разпределение в Драматичен театър – Силистра, където професионалният му дебют е с ролята на Богдан в спектакъла „Всяка есенна вечер” от Ив. Пейчев. След това за малко играе ДТ – Добрич, а от 1963 година става част от трупата на Народен театър за младежта, където работи цели 43 сезона.

Първата му роля на софийска сцена е на Капитан Естанислао Браво в „Почивка в Арко Ирис” от Димитър Димов, където успешно си партнира с актрисата Виолета Минкова. В Младежкия театър Несторов е имал възможността да работи с режисьори като Младен Киселов, който му поверява ролята на Тригорин в „Чайка” от А. П. Чехов и Андрей Аврамов в постановката му „Случайната смърт на един анархист” от Дарио Фо, където влиза в образа на Началник на полицията. Самият Несторов обаче, споделя че е имал възможността да си партнира с редица творци, но за него един „от най-търсещите и провокативни режисьори, с които е имал възможността да работи е Николай Люцканов”. Незабравима за него остава съвместната им работа над спектакъла „Завръщане в бъдещето” от Кольо Георгиев, където актьорът влиза в кожата на Капитан Контев.

Въпреки че Иван Несторов вече не е част от постоянната трупа на Младежки театър „Николай Бинев” актьорът  не се отказва от сцената. За последно в родния театър се превъплъти в образите на Дядото в мюзикъла „Копче за сън” от Валери  Петров, реж. Иван Урумов и на Телегин във „Вуйчо Ваньо” от Антон Павлович Чехов на Стефан Мавродиев. Също така през 2011 излезе и премиерата на моноспектакъла му „Сибир” от Феликс Митерер с режисьор Веселин Димов, на сцена на IV етаж в Народен театър „Иван Вазов”.