„Винаги е рисковано, да не казвам, че не е препоръчително, да хванеш съпруга или съпругата си за довереник. Искреността като основа на хармонията в двойката е измама. Вземете Жана и Максим, двама от героите на тази пиеса. След няколко години щастлив брак те решават да си признаят някои дребни отклонения. Това е началото на едно сериозно преосмисляне, на законни подозрения, на обвинения от всякакъв характер, на непоносими ревности. Никоя лъжа не е без последствие, никоя истина  не е безопасна. Всъщност, доверието трябва да остане илюзия. Това несъмнено е елементарното условие за спокойствието в семейството.”  Ерик Асус по повод представяне на пиесата му „Брачната илюзия”.

Ерик Асус, макар че е известен и търсен сценарист (между сценариите му са и филмите от 2010 год. „Безсмъртният”, „Два дни за убиване”, „Туристите”),  дебютира с радиопиеси за Франс Ентер. 

Роден в Тунис, идва в Париж много млад и започва кариерата си като автор на радиопиеси. Между 1983 и 1987 създава 24 пиеси за Франс Ентер, с което пробива в киното, в телевизията и в театъра.