Писмо до Сашо Морфов, което плаче да бъде прочетено - известно като плачещо писмо: 

Ще започнем с една рецепта. Вземаме корени от различни думи и ги варим на три равни части, след това изхвърляме водата, а заедно с нея и корените на думите Омраза, Очевидно, Ординерно, Около. Три пъти плюем в пазвата си. Змията и тя плюе три пъти и стават общо шест пъти. След като сме направили дюшеш, лягаме на него и си мечтаем как ще измисляме всичко, което си пожелаем. И ето, че идва златната рибка на бедняците и им казва: Имате право на три паспорта. 

Измисляме си да чакаме някого, В очакване на Кого. Но той вече е идвал и най-ужасното е ако си е заминал. 

Идването (пристигането) не е функция на чакането, а неговото друго име. Чакането е субективно желание, докато идването на нещо от ранга на Годо е обективна величина (защото Годо е обект). 

Има друг вариант. Годо един път е идвал, но никой не му е повярвал, дори са го убедили, че не е той. И така той също станал част от чакащите. Толкова си повярвал, че започнал да си мисли: Кога ли ще дойда. Аз нямам нищо против да се изчакам да дойда. Но съм много зает. Ако намеря малко свободно от чакане време, мога да пристигна. 

Но знам, че ако стоя и слушам тревите и те се размърдат, някой със сигурност идва. Дали съм АЗ, вятърът или лисицата на малкия принц, няма значение. А може би идват самите треви. 

Ако много дълго се чакам, мога и да се посрещна... 

и да се позная. 

И това е моментът, 

в който ще избягам 

панически 

или 

просто ще се 

събудя. 

ЛЮДМИЛ СТАНЕВ