„Календарни момичета” е трогателна английска комедия, вдъхновена от действителна история. Традиционно дамите от Женското дружество в градчето Нейпли са ангажирани с благоприлични, скучни и понякога глупави занимания. Но по-същественото от участието им в конкурси за пайове и обменянето на рецепти за мармалади е, че тези жени държат една на друга и се подкрепят. Когато съпругът на Ани умира от рак, те решават да съберат пари за нов диван в болничната чакалня като направят „алтернативен” календар. Различното този път е, че зад обичайните чайници, плетки и цветя дамите, преодолявайки свян и предразсъдъци, позират разсъблечени. Неочаквано проявените смелост и оригиналност им носят световна слава, а печалбата от календара надминава и най-дръзките им мечти.

Тим Фърт е роден 1964 г. Израства в Уорингтън, Северозападна Англия. В юношеските си години се увлича по писането на песни. Докато учи в Кембридж, Тим Фърт среща режисьора Сам Мендес, който поставя някои от ранните му драматургични опити. След това е поканен от Алън Ейкбърн да работи в Stephen Joseph Theatre, Scarborough. Първата пиеса, която донася международно признание на Тим Фърт е „Островът на Невил” (1992), номинирана за наградите „Evening Standard” и „Laurence Olivier”. През 2003 г. мюзикълът „Нашата къща”, за който MADNESS пишат музиката, е отличен с наградата „Laurence Olivier”. До момента Тим Фърт има написани 11 пиеси и продължава да е изкушен от музиката. През 2004 г. записва първия си албум „Безвреден флирт” и заедно с Уили Ръсел създават песни, които стават основата за музикалния спектакъл „С други думи”, обиколил цяла Англия.

От 1993 г. Тим Фърт пише сценарии за телевизионни филми и сериали – комедии и детски предавания, които са отбелязани с множество международни награди. През 2003 г. два филма, чиито сценарист е Тим Фърт, са в челната петорка на британските класации - „Черна топка” и „Календарни момичета”.

Днес „Календарни момичета” се нарежда сред петдесетте най-касовите и гледани английски филми. В него се снимат едни от големите дами на английското кино - Хелън Мирън и Джули Уолтърс. Филмът печели наградата за най-добра британска комедия, а Хелън Мирън е номинирана за главна женска роля от „Европейските филмови награди” и от „Златен глобус”.

През 2008 г. Тим Фърт преработва сценария си и в Лондон се появява сценичната версия на „Календарни момичета”. Спектакълът е оценен високо от зрителите и критиката. От 2009 г. започва невиждано по мащаб национално турне, което продължава и до днес. Пиесата има награда „What’s on stage” за най-добра комедия и номинация „Laurence Olivier”.

Горчива ирония е, че иначе забавният и увлекателен сюжет на „Календарни момичета” води началото си от тъжно събитие в малък град в Йоркшир. През 1998 г. петдесет и тригодишният Джон Бейкър се разболява от левкемия. Приятелките на съпругата му от местното женско дружество решават да издадат календар, за да съберат средства за Фонда за изследване на левкемията. Въпреки че Джон умира 5 месеца след поставянето на диагнозата, жените не се отказват от идеята, която го е веселяла в тежките дни на лечение. Те отпечатват календар, но не с традиционните илюстрации на пейзажи или снимки на ръкоделия, а с техни собствени разголени фотоси, по подобие на фотомоделите и кинозвездите. Смелите дами са на възраст между 45 и 65 години, със стабилни семейства, пораснали деца, а някои и внуци. Сред тях има общински служителки, рентгенолог, пилатес-инструктор, художничка, училищен администратор.

Отзвукът от „екстравагантното начинание” е неочакван и мащабен. Дамите привличат вниманието на медиите, от цял свят пристигат писма в подкрепа на каузата. През изминалите години от продажбата на календара, издаването на нови негови версии и организирането на по-традиционни за едно женско дружество дейности, Благотворителният фонд, посветен на Джон Бейкър, печели над 2 милиона английски лири. Символ на цялостната кампания става любимото растение на Джон – слънчогледът.