В генезиса си изкуството е необходимо да бъде анархическо. То, също както
анархиста, трябва постоянно да се бори срещу множеството ограничения, които му
биват налагани – икономически, социални, културни, политически или други. То не
може да си позволи да угодничи, да сервилничи, да обслужва познати знания само
заради факта, че са познати. Трябва да се стреми да критикува, да създава контексти,
да кара гледащия да размишлява, да не остава единствено в логиката на така-се-прави.
Не утопия, а еволюция. Не подчиненост на мисълта, а самостоятелността й. Не
егоизъм, а настояване за равноправие и мисъл за общество – и съзнателна работа по
промяна на подвластните ни фактори – самите нас. Не фриволен апел към премахване
на режим, а съзнание за начини и механизми, по които обществото да може да
изпълни същинската си функция – да се грижи за самото себе си.
Това, струва ми се, е анархическо.