|
КУЦИ АНГЕЛИ
Автор: Владо Трифонов
Участват: Яна Маринова
| Гледайте постановката "Куци Ангели": |
|
|
|
Малко са добрите пиеси, написани в България след 1989. Годините на прехода се оказаха фатални и като тематика, и като форма, и като адекватност на това, в което живеем вече повече от 30 години. "Куци ангели" на Владо Трифонов – като сентенция, като ситуация, като текст, е от много малкото изключения. Във века на виртуалното общуване, виртуалния секс, виртуалната реалност, във времето на разпищолени супергерои с неясна мотивация, лъскави чорапогащници и скучна всесилност, се появи родния отмъстител – Яна Николова Гуглева – Гуглето!
Художничка, ангел на възмездието, жрица... де ги тия хора? Пиеса за извънземно? Нетипична извадка, от един шантав народ? Къде ги тия извадки, къде го тоя народ? Не ги виждам в кастинга на поредното reality show, нито сред медийните експерти... Художниците имат сайтове в интернет, отмъстителите ги обуха в чорапогащници, а жриците изкарват добри пари – ако не в бордеите на Хамбург и Амстердам, то в горещите, медийни бардаци. Наивна изглежда днес личната война на една жена, ре-шила със собствените си ръце, с четката и пистолета в тях, да изправя кривините на света. Наивно откънтяват простичките, житейски мъдрости сред руините на опустялата ни татковина. Нелепо звучи религиозния патос, когато поповете преследват дебели пачки с тюрлюгювеч от квантова механика, карма и Свето писание. Къде да напъхаме Яна Николова Гуглева – Гуглето, ръбата и крива, във века на приятните, предвидими, политически-коректни заоблености? А ще ѝ повярваме ли – толкова архаична с нейните гайлета, страхове и стремежи? И след като заменихме Берлинската стена с удобното място на тухли в стената – имаме ли изобщо нужда от нея?
Потискащо много въпросителни. Казват, че добрия въпрос носел в себе си отговора. Аз знам своите отговори. Не знам един, единствен, меродавен, извечен и изконен отговор. И не вярвам в него. Знам, че земята продължава да се върти около Слънцето. И ще продължава – ако ще и без нас. И знам, че нищо не си отива – ръкописите не горят... Да, ръкописът е труп. Но добрият ръкопис е добре поддаващ се на съживяване труп – аха, аха... готов да възкръсне – нужен е един поглед само. Един поглед от вашите очи – иначе, по законите – и Господните, и тези на квантовата механика, чудото няма да се случи.
 Вашият коментар ще бъде първи!
|
|
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК