Дон Жуан
класическа мимодрама
по пиесата на Тирсо де Молина и канавата на Марсел Марсо
 
сценарий, сценография и режисура Александър Илиев
хореография доц. Ясен Вълчанов
музика късен Ренесанс и Барок 
сценичен бой гл. ас. д-р Камен Иванов 
костюми Боряна Георгиева
 
дипломен спектакъл на клас „Театър на движението – Пантомима“, с художествен ръководител проф. д-р Александър Илиев
 
Действащи лица и изпълнители:
Аминта, селянка или Дева Мария – Десислава Цветкова, Белиса, селянка или Мария Магдалина – Александрина Събева, Дон Гонсало де Улоа или Каменният гост, Комендадор на Калатрава – Филип Дончев – гост, Дон Октавио, дук, съпруг на доня Исабела – Филип Дончев – гост, Дон Хуан Тенорио де Севиля, благородник-измамник – Александър Будуров, Доня Анна де Улоа, дъщеря на Комендадора – Анна Касабова, Доня Инес, контеса – Катерина Зафирова, Доня Исабела, дукеса, съпруга на дон Октавио – Мартина Дякова*, Доня Констанса, инфанта – Валерия Колева, Каталинон, слуга на дон Хуан – Павел Тодоров*, Велизар Груев, Маркиз Де ла Мота, неин любим – Павел Тодоров*, Велизар Груев, Релиса, рибарка или Дяволът – Ева Калайджиева, Тисбеа, рибарка или Ангелът – Надежда Илиева
*студенти от клас „Театър на движението – Пантомима“ , с художествен ръководител проф. д-р Велимир Велев


Темата на спектакъла е “живота-маскарад”, но маскарад особен и необичаен, предназначен не само за веселба. Тирсо де Молина счита, че това е маскарад, при който маските не са поставени доброволно и затова са трудно отличими от действащите лица, които рядко, но все пак се появяват в пъстрата тълпа на маскираните. Самото понятие за маската се трактува от Марсел Марсо като препятствие за всяко личностно проявление, като капан за личността. Неговият Дон Жуан е израз на непрестанния стремеж на човека да обича и да бъде обичан. Същевременно митът за Дон Хуан (Дон Жуан) е разказ за плътта, която загива и духът, който побеждава.
Изборът между истинския и преоблечения Дон Жуан по време на маскарада, дъщерята на Комендадора прави по свое усмотрение, без да почувства фалша. Това се оказва невинно предателство, узаконено и подготвено от самата постройка на живота-маскарад. И най-добре от всички на този бал разбира закономерността на тази грешка истинският Дон Жуан, сам някога бързо и охотно ползвал услугите на лъжата.
Прикриването на истинската същност на действащите лица е стратегия в обществото. Единствен Дон Жуан разбира своето обезличаване от този безкраен маскарад. Разкъсван в живота между Ангела и Дявола, той избира смъртта.