Превод Мария–Йоанна Стоядинович и Ася Тихинова–Йованович

Сценичен вариант и режисура Калин Сърменов

Сценография Кирил Наумов

Музикална среда Диана Чернева

Фотограф Елена Спасова
Никой не иска живот, който минава от днес до утре, между чистите и мръсните чинии, от понеделник до понеделник, от първи до тридесет и първи… Живот, протекъл почти незабелязано в едно и също, едно и също, едно и също… Но идва възрастта, когато изображението ти в огледалото престава да те залъгва, че вълнуващите преживявания и хубави години предстоят тепърва. Когато искаш нещо да промениш, но не знаеш какво… Когато толкова си свикнал с човека до теб, че вече си забравил защо сте били влюбени, а това, заради, което някога безумно сте се харесвали, се е удавило в рутината на всекидневието.
Комедията на Момо Капор ни дава надеждата, че ако „мълчанието“ в една семейна двойка се пропука, то може да преоткриеш този, на когото си вярвал, на когото си можел да кажеш истината и те обича заради теб самия, а не от страх пред самотата…