Освен режисьор, Деян Пройковски е и автор на сценичния вариант и преводач на текста. Музиката е на прочутия македонски композитор Горан Трайкоски, сценографията – на Валентин Светозарев, а костюмите – на Елена Иванова.

„Защо „Братя Карамазови“ днес? Това е една от универсалните теми, може би едно от най-великите неща в литературата и голямо предизвикателство за нас в театъра. Смятам, че съвременният човек по някакъв начин живее с проблемите и въпросите на героите на Достоевски. Самите Карамазови, както ще видим и в спектакъла, са като Диоген, който е тръгнал посред бял ден със свещ в ръка да търси човека. Това ще са и нашите Карамазови. В какво се е превърнал днес съвременният човек, в какво вярва и в какво – не, какво е вярата и какво е да си вярващ, големите въпроси за Бог и съществуването на Бог. За да стигне човек до истинските отговори на въпросите, които го касаят, не трябва да преминава физическо разстояние, а да се научи как да пътува вътре в себе си. Защото там ще ги намери. Всъщност това представление ще е едно бурно и вълнуващо пътуване в човешките души и сърца.

Благодаря на Народния театър, че ме покани и ми даде възможност да работя с едни велики актьори и прекрасни хора, с които ще можем заедно да пътуваме в сърцата и душите си. Тук аз намерих своя дом и семейство“, сподели Пройковски в първата си среща с медии днес. – „Знаете ли, разликата между съвършената камбана и останалите е един полутон, който чуват само големите майстори. Точно такава е и разликата между Ангела и Дявола. Важното е само да имаш добър слух. И точно с този полутон се занимава „Братя Карамазови“.

„Това представление не само ще постави въпроса, който самият автор формулира в романа – че не е важно за човека само да живее, а за какво да живее. Ще бъде съвременно важно и интересно, не само защото това е вечният въпрос, а и защото е важно всеки си зададе този въпрос чрез театъра“, каза драматургът на представлението д-р Светлана Панчева.

На въпрос как е добил впечатления и е направил избора на актьори, Деян Пройковски сподели, че познава почти всички, тъй като е завършил театрална режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Красимир Спасов.

В Народния театър спектакли по текстове на Фьодор Достоевски са поставяни многократно. Първата е „Идиот“ с режисьор Йосиф Осипов през 1925 година. Следват „Вярващи жени“ (сцена от романа „Братя Карамазови“), постановка Н.О.Масалитинов, 1927 година; „Престъпление и наказание“, постановка Н.О.Масалитинов, 1931 година; „Сънят на вуйчо“, постановка Моис Бениеш, 1966 година; 1968 г. и 1971 г. – „Братя Карамазови“ на руския режисьор Борис Ливанов ; „Унижените и оскърбените“, режисьор Филип Филипов, 1977 г., „Бесове“ на проф. Енчо Халачев, 1990 г., “Престъпление и наказание” през 2008 г. , “Снегирьов” през 2010 г. и за последно през 2012 г. – „Идиот“, режисиран от Десислава Шпатова.