…като ще го чакаме, ще го чакаме както си искаме…

или

“ за свободата на микрокосмоса ” 

Един маркиз и след него един граф, единият дьо Сад, а другият дьо Сент Екзюпери, всеки в своето си време, по своя си начин, очертаха границите на човешката реалност. На френски език. Много след първия и малко след втория един див (много див) ирландец разруши всички граници, всички условности и почти всичко човешко. Отново на френски език. Бекет изгради един свят отвъд словесните лабиринти на поезията, философията и порнографията. Въпроси вместо отговори… живот вместо търсене на смисъл.  И жизненост –  не европейска, не аристократична, дива… Свят на езическо очакване.  Разказ за езическата свобода. Разказ за играта и смъртта.

Представлението по един най-хулигански начин жертва буквата на Бекет, заради духа на Бекет. Ние търсим попътните ветрове на Мърфи, Моллой и Малоун и чакаме да видим до къде ще ни откарат. Преди да стигнем последната спирка. Там вероятно ни чака Годо. Това не ни притеснява.

Най-смешната пиеса за смъртта, или най-тъжната клоунада? Кой, както го прочете. Имате избор. Винаги. Можете дори да не го гледате.