Преди осемдесет години Бранислав Нушич написва под заглавието на „Опечалена фамилия“ запомнящо се уточнение: „Действието става всякога и всякъде“. Днес разполагаме с неизброими доказателства за това. Сменили са се дрехите, обноските, вида на мечтаното наследство, музиката…май толкова. „Опечалена фамилия“ издава колко малко всъщност сме се променили. Обаче само голям драматург като Нушич може да ни го припомни, без да убива смеха ни. Да ни стресне през смях, да ни изпрати от театъра със смях. Олекнали поне малко от общофамилните си лицемерие и лъжи и току-виж, за малко замислили се накъде отиваме. А също, защо толкова много ни е страх да не изгубим нещо материално, а толкова малко – от самите себе си?
                                                                                   Юрий Дачев