В пиесата на Ейкбърн думата „уикенд” може да се приеме като основно съдържателно понятие, нещо като смислов код. Чрез него сравнително лесно ще разберем играта, която ни предлага автора – това е игра на иронични антитези.

- В битиен аспект: умора на сетивата, вместо тяхното освежаване; всеобщо невротизиране и огорчение, вместо зареждане с позитивна енергия и „веселост на духа”; досада, отегчение, отвращение от традиционните ритуали присъщи на уикенда, вместо празнично настроение и забавления...изобщо, уикендът се оказва крайно нездравословен и уморителен за всеки от персонажите.

- В екзистенциален аспект: усещане за нещастие и самотност, вместо единение с природата, родния дом, родовата памет, нравствените ценности на фамилията, които по правило ощастливяват човека, просветляват ума и душата, правят го щастлив от съществуванието, от общуването с ближните.

Разпадане на семейните връзки, изтощителни междуличностни „войни”, драстични прояви на нетърпимост, нетолерантност, на неспособност за общуване, съгласие и компромиси, вместо стабилизиране на фамилните връзки и отношения, радостното усещане, че не си сам, че си разбиран, уважаван, обичан, благословен...

Тази история е смешно-тъжен разказ за екзистенциални самотници и житейски неудачници. Любовта изглежда се е превърнала в понятие без съдържание – в този „уикенд” тя се изявява като нещастен призрак на самата себе си, безплътна, неясна, недостижима.

Нота бене: Алън Ейкбърн е най-играният британски автор по театралните сцени на Обединеното кралство и Европа, от края на 50-те години на XXв., та до ден днешен. Лично аз никак не се учудвам на този факт!

Красимир Спасов, режисьор