Моноспектакъл на Мариус Куркински

„Български разкази”. Обобщено заглавие, но конкретна идея.
„Български разкази”. Това са думите на моите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово. Отделните части на спектакъла показват различни видове човешка мисъл, пресъздадена в различни видове слово. От народната приказка, през документалния разказ, до произведението на един автор. Три аспекта на българското съзнание, слово и живот: приказна необяснимост, документална безпощадност и авторско творчество.
„Български разкази”. Те непрестанно звучат и бучат около нас. Театърът ще ги пренесе вътре в нас.
Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят в който трябва да се завърнем.
Театърът трябва непрестанно да припомня тези гласове, тази нежна душевност, защото те ни трябват. Паметта ражда надежда.

НАГРАДА ИКАР 2011 ЗА ГЛАВНА МЪЖКА РОЛЯ НА МАРИУС КУРКИНСКИ