Юрий Дачев:
„Понякога си мисля, че лекотата, с която се усмихваме снизходително на Вазов и го вадим от учебници и конспекти, всъщност е предизвикана от срам. Непризнат или дори неосъзнат срам от собственото ни неумение да говорим емоционално и свободно за българските страсти и характери. А как да ни б ъ д е на света, ако не го правим? Вазов бил старомоден, патетичен, сантиментален, приказлив… А какво от себе си можем да сложим от другата страна на везната? Какво от модерната ни литература ще натежи повече от онзи разплакан над дефилето Дядо Йоцо? И въобще имаме ли с какво да застанем пред слепите му и всевиждащи очи? Та нали и ние сме от оная Нова България, която той поздравява от скалата?
Много работи се губят в пушека на локомотива и на десетилетията, но още повече остават. Надеждата, че някъде в България е нашето място за щастие, нашата любов, нашата сцена, нашето оцеляване, нашето спасение… Има я тази надежда в „Казаларската царица” – повест, пълна със заминавания, завръщания, гари. Има я с цялата страст, с която Вазов неизменно насища редовете си. И за нас има шанс, ако можем да я усетим над модите, над комплексите си, над пушеците – гарови и всякакви други...”
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Креди Арте
Билети за Театър Възраждане