Драматургията на Деян Дуковски съдържа поредица от сцени на битово насилие, реализиращи се в опорочения, застигащ всеки насилник кръг, описван от предаваща се като щафета агресивност. Тази „системност” изглежда валидна социална дидактика, на нея нищо не противостои успешно.
Претърпяната, понесената агресия в психичен смисъл е реципрочна на упражнената и поставя и двете страни през ексцеса на „ужасното” в „изключителното” на вината и срама. За личността това е гранична ситуация и платформа на екзистенциални прозрения за крайността на съществуването, ценността на живота (своя и чуждия), параметрите на любовта, приятелството и етичните категории (добро и зло).
Представлението всмуква зрителя в режим на лабораторно изследване върху предела на личностовата устойчивост. Той има да свидетелства у актьора разрушаването на представите за самия себе си. През способността да обитаваш градското живелище съвместно с някой Друг, телесно и ментално различен, се провижда агонията на идентифициращия всеки от персонажите „характер” и деструкцията на личността до мултиплицирани персони. На базата на текста на Д. Дуковски, посредством поставянето в предела на психичната поносимост, актьорите разгръщат собствените си жизнени параметри и демонстрират персонови конструкти, а не „образи” или „роли”. Затова и всяка личност се манифестира заменяема, универсална и ситуационно валидна, а не уникална.
Същите механизми задвижват масовите психози при война и природни бедствия – оттам и възможността за преки аналогии. Спектакълът препраща смислово и визуално към културните откровения на ХХ век – социалното инженерство на предвкусващия Хитлеровия националсоциализъм Ингмар Бергман („Змийско яйце”, „Мълчанието”) и „боледуващият” крушението на човечността Андрей Тарковски („Огледалото”).
Спектакълът включва микс от различни театрални подходи (от елементи на психодраматична автентичност до театър на психичния ексцес и екстатизма) и мултимедийни елементи, имащи за цел максималното въздействие на посланията му върху зрителя.
Участват абсолвентите от Театрален колеж „Любен Гройс”:
Адриана Кънчева, Васил Грънчаров, Вера Гогова, Виктория Нешова, Геновева Крумова, Гергана Костова, Ивайло Хаджиангелов, Красимир Илиев, Петър Пондев, Полина Гагова, Станислава Коцева, Стелиан Димитров, Теофана Данчева и Надежда Петкова
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Креди Арте
Билети за Театър Възраждане