Едно от изумителните неща в творбите на Валери Петров е благозвучната лекота с която се лее словото му, съчетана с толкова наситено с мъдрост съдържание. Истински пример за това е шедьовърът му “Бяла приказка”. Едно малко еленче, коте, лисиче, мече, сврака – най-обикновени персонажи от многобройните писания за деца, а същевременно характери, които създават напрегнато, забавно, истински сценично действие. Темата е приятелството. Онези толкова нужни, но и толкова крехки взаимоотношения между хората, чиито закони се усвояват или не се усвояват още в детството.

            Валери Петров не поучава. Той просто вкарва както героите, така и зрителите си в една игра, която носи удоволствие. Ако възрастен човек попадне в театралната зала, освен това, което радва децата, той може би ще си припомни още нещо: Че приятелството, както и други прекрасни неща в живота, понякога носи огорчения и болка, но винаги е добре да го има. Така завършва писанието си самотният, стар метеоролог в планината:

           Сняг вали, сняг вали

            Над заспали ели…

            Не боли, не боли,

            Преболява, нали?