„Петокнижие Исааково” e един невероятен разказ за живота на Исаак Блуменфелд,  който преминава през две световни войни, три концентрационни лагера, и без да напуска родното си място се оказва последователно гражданин на пет държави –  Австро-Унгарската империя, Полша, Съветския съюз, Германия и Австрия.
Историята на Блуменфелд е тъжна и комична, трагична и вдъхновяваща.
Съдбата му е олицетворение на абсурдния водовъртеж на човешкия живот през ХХ век.

Анжел  Вагенщайн е роден през 1922 г. в гр. Пловдив. Ранното си детство прекарва в Париж, където родителите му емигрират по политически причини. След амнистия семейството се завръща в София.  По време на Втората световна война Анжел Вагенщайн е изпратен в еврейски лагер за принудителен труд, откъдето избягва и се включва в съпротивителното движение. Предаден по време на една акция в София, той е заловен и осъден на смърт.

Присъдата му остава неизпълнена поради бързото навлизане на Червената армия в България. Непосредствено след излизането си от затвора отива на фронта като един от ръководителите на първия български фронтови театър „Народна естрада“. След приключване на войната учи кинодраматургия в Московската филмова академия (ВГИК).
Автор е на сценарии за над 50 игрални, документални и анимационни филма, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Филмът по негов сценарий „Звезди“ (1959) на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към Закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I” и „След края на света”. Книгите му са преведени на френски, английски, руски, немски, испански, италиански и други езици.

През 1990-те се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“. Трилогията е издадена в почти всички европейски страни, Северна и Южна Америка, печели множество национални и международни награди.
Удостоен е с орден „Стара планина“ първа степен.Носител е на наградата за европейска литература „Жан Моне”, на Международната литературна награда на Сорбоната „Алберто Бенвенист“ и на  френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“.

„Потърсих Бог в този дом, наречен Божи, и не го намерих, не го търсете и вие, защото тук го няма. Поровете в сърцата си, братя, и ако го откриете там, нека те станат вашата синагога, ваш храм, жертвеник и скрижали. Защото ако Бог е любов – то само в сърцата може да има любов, и какво ще са нашите сърца, ако престанат да бъдат хранилница или, да я наречем по нашему, кивот на любовта към Човека, като под това разбирам не към един човек, а към всички хора, с всякакъв цвят на кожата, от всички племена и езици, от всички земи и морета – от страните на вечния пек до страните на вечния мраз – защото само всички те заедно са Бог и няма друг Бог освен него.

„Петокнижие Исааково”