“Гео – Его“ е спектакъл за конфликта между Егото на отделната личност и общество, което не иска да приеме другостта, истинската вътрешна идентичност на личността, която има свое автентично душевно пространство.
Това е спектакъл вик: “Аз не съм това, което знаете за мен.”
Спектакъл порив: „Вземи, отнеси ме през пламък и вихри гръмовни. Ела....“
Спектакъл – лозунг: „Долу Бог!“
Спектакъл заклинание: „Кръг подир кръг, девет кръга от мъка.“
Спектакъл смирение: „Ние вървим тихо през снега. Тихо с нашето дълбоко щастие. Вървим като по цветя.“

„Там, дето има усилие за стил, има стих“ – казва Гео Милев.
Спектакълът е поезия, синтез в мисълта и средствата. Тялото, езика на тялото – основно изразно средство. Тялото в неговото настояще в автентичния му покой, в който се ражда и умира нашата личност, нашия вътрешен човек, нашия богочовек...

„Фрагментът изразява цялото много по-добре, отколкото цялото изразява самото себе си.“