История на създаването

Премиерата на „Хубавата Елена” се състои на 17 декември 1864 в Парижкия вариететен театър с Хортенз Шнайдер и Жозе Дюпюи в главните роли и е незабавен успех и според публиката, и според музикалните критици. Всички до такава степен я обикват и й се наслаждават, че – безпрецедентен случай! – тя бива играна 700 пъти последователно. Следват премиери на „Хубавата Елена” във Виена (1865), Берлин (1865), Лондон (1866) и в Чикаго – година по-късно, през 1867-ма. Серия от спектакли на творбата има и в Ню Йоркската опера – от 13 април 1871 г.

Съдържание

Празникът на бог Адонис в Спарта. Народът носи своите дарове в храма, а царица Елена идва, за да помоли Адонис да я дари с любов. Великият жрец Калхас посреща и сина на Агамемнон – Орест, заедно с веселата му компания.

Елена слуша замечтана предсказанията на Великия жрец – от планината Ида ще слезе млад овчар, когото царицата горещо ще залюби. Предсказанието се сбъдва, но дали това се случва без намесата на Калхас?
На планината Ида трите богини Минерва, Юнона и Венера спорят коя е най-красива. Меркурий извиква Парис – синът на Приам, цар на Троя, изпратен от баща си наблизо да пасе стадата му. Дава на младия овчар златна ябълка – награда за най-красивата богиня, и го кара да разреши спора. Парис пренебрегва властта и могъществото, обещани му от Минерва и Юнона и избира Венера, която ще го дари с любовта на най-красивата жена на земята. Това е царица Елена!

Парис жадува да я види и когато Калхас му я представя, помежду им незабавно пламва любовна страст.
На жертвоприношението Менелай не смее да убие жертвеното животно. Парис извършва ритуала и се разкрива, че не е прост овчар, а син на Приам.

Парис моли Клахас да отстрани Менелай за ден-два. Великият прорицател изведнъж чува с помощта на „магическата „магическата гръмотевица” на своя слуга Филокон пророческа вест от небето – Менелай тутакси трябва да замине за Крит, за да принесе именно там жертва на разгневения Зевс.
Менелай е в Крит, а на иначе „достойната” царица Елена й става все по-трудно да опази семейната чест. Цялото отбрано общество на Спарта воглаве с Калхас се весели сред много вино и смях, а Елена тихо заспива в спалнята си, като моли Великия жрец да стори тъй, че Парис да й се присъни.

И Парис с помощта на Калхас й се „присънва”. Елена сама не осъзнава сън ли е това, или не е. И на двамата обаче им се налага набързо да се „събудят”, защото неочаквано идва Менелай. Той се опитва да направи сцена, но сам става виновен според общественото мнение, понеже не е предупредил предварително жена си кога ще си пристигне у дома.

Калхас съзира в ситуацията удобен повод, за да удовлетвори желанията на войнолюбивите крале. Напразни остават усилията на Менелай да предотврати скандала – Елена все пак ще го напусне, ще замине с Парис и така ще започне нова война – Троянската!