За „Онова нещо”

Критиците твърдят, че това е абсурдна комедия, но това не е истина.
Това е една селска история.
Няколко съседи през цялото време преследват „онова нещо”, което всяка нощ ходи по тавана на къщата на главния герой. Какво е това неуловимо „нещо”?
Някои от вас ще се досетят какво е, без да са сигурни, а други ще са сигурни, без да се досещат. Какво да се прави, не всичко може да се разбере на този свят.
И може би така е по-добре.
Важното е майтап да става.
Христо Бойчев

Най-често задават въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш?" Нали знаеш верния отговор? Верният отговор е „Никога не съм мислил по този въпрос."

Ние не искаме да отговаряме на въпроси, а най-вероятно и не можем, или поне няма как да намерим универсален отговор, който да бъде валиден за всеки.
Ние не знаем, какво е „Онова нещо”, нито знаем как изглежда, нито разбираме защо съществува. Не бихме ви натрапили и нашата версия за неговия произход. Единствено знаем, че то съществува, че сме го усещали и че често не ни е оставяло да спим. Знаем, че „Онова нещо” има някаква роля в нашия живот, но не знаем каква... Усещаме неговото присъствие, но често не разбираме смисъла на срещите си с него, много пъти дори не сме сигурни, че сме се срещали, нямаме и представа дали е необходимо да го срещнем. Нито имаме отговор, нито имаме самочувствието да ви представим такъв... Но ако все пак след този спектакъл някой от вас си зададе въпроса „Какво е „Онова нещо” в моя живот?”, „Кое е това, което не ми дава да спя, което ме движи напред, което ме прави такъв, какъвто съм?”, то значи сме успели да ви разкажем тази история.

Йонко Цонев

Дали все пак „онова нещо” не е чудото на живота?!
А ние стоим край препускащата композиция от неповторими мигове, вдигаме и спускаме чупливи бариери пред времето и не знаем кои сме, защо сме, какво ни чака… Дори не съзнаваме колко сме объркани, обезверени и обезнадеждени и, въпреки всичко, щастливи, че ни има, че можем да се питаме едно или друго, че все още е живо чувството ни за общност… А и Главният Инженер ни е дал шанса да творим – дете да родим, парен или дизелов часовник да построим… И да се смеем насред тревогите си, насред несгодите си, да се усмихваме на себе си и на света около нас, защото искаме от него толкова малко…
Вдигни бариерите и продължи нататък по-усмихнат!
Ето към това с нежност ни призовава Христо Бойчев в „Онова нещо”.

Никола Вандов