Тази приказка е за това, как София се превърна във Венеция ИЛИ Ето така започна потопа - заради една нищо и никаква топка.

Спектакълът е първият от поредицата спектакли, вдъхновени от „Анини приказки” – приказки за най-малките в стихове от Стефан Цанев.

Един баща излиза с малката си дъщеричка на разходка. Детето има красива топка. Но ето, че на витрината на един магазин, виждат същата топка. Момиченцето иска татко да й  купи и другата топка и започва да реве. И реве така силно, че наводнява целия град. В опитите си да спре реването, се разказват различни мини историйки, за жабчетата, които слушали учителката си и споделяли топките си с другите деца, за това как София се превръща във Венеция и по улиците започват да плуват тролеи и трамваи, а хората се движат само със спасителни пояси, за рибата, която е недоволна, че реките стават солени. Но вместо да спре, момиченцето реве все по-силно и все по-силно, докато накрая започва такова тръшкане, че се налага от океана да изплува огромен и страшен кит и да глътне топката. Историята завършва малко тъжно и неочаквано, но децата стигат до поуката, че е лошо да се плаче.

За първи път у нас „Илкова театър” представя подобно зрелище в „Мокра приказка”, чието първоначално заглавие беше „Приказка за потоп” . Но това не е библейска приказка, а един ежедневен проблем във взаимоотношенията деца – родители. И затова не му обръщаме особено внимание.

А  за да привлече вниманието на малия зрител към този му модел на поведение, екипът избира уникална форма на представлението. Приказката се разказва „наводненско” – с вода и боички, които се леят свободно и се създават най-различни „наводненски картини” на живо, а музиката я допълва като във филмите.

Актрисата разказва историята като я рисува на голям прозорец. Тя променя картините, рисувайки ги на живо по време на цялото представление и създава причудливите герои от чадърите и бояджийските материали, разхвърляни по сцената, по време на увлекателния разказ.